Лястовици мои – попитайте вятъра къде е моят юг .
Жиците натежали от очакване.
Лястовици мои – граници на лятото.
Попитайте небето къде е моята свобода.
Жълти светлинки по крайчеца на листата.
Лястовици мои когато, стигнете там аз ще съм стигнала в мен.
И заедно ще се приземим в домовете си.
И вятърът ще пее през комините.
И небето ще се смее в ирисите ни тюркоазено безкрайно.
И щедро.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия