„Много двойки никога не научават колко невероятно силно въздействаме, когато изразяваме с думи одобрението си един към друг.“ Гари Чапмън
Нека дефинираме термина „двойка“ като двама души, които са се свързали по някакъв начин. Това включва и онези, които имат сериозна връзка, сгодените, тези, които живеят заедно, или пък женените двойки. Ключът към всяко от изброените взаимоотношения е общуването: това, което си казват и как си го казват двамата. И тъй като обикновено романтиката е отправната точка, за да станат двама души двойка, знаем, че и двамата са били внимателни в ранния стадий да казват само „правилните неща“.
Ако всеки продължи да подбира внимателно думите си, съществува голяма вероятност, връзката да просъществува успешно. Но, както знаем, хората често „занемаряват“ сладките приказки, след като взаимоотношенията се установят.
Психолозите и брачните консултанти твърдят, че има голяма вероятност двойките да попаднат в един или няколко от следните четири комуникационни канала:
- Те разговарят по-малко, понякога несъзнателно третирайки другия като мебел, която винаги ще е „там“.
- Приемат другия за даденост, често забравяйки да признаят и /или изразят благодарността си.
- Стават ментално мързеливи. Вместо да подбират думи, които ще обогатят взаимоотношенията, потъват във вербални „рутинни коловози“. Топлите думи, които са помогнали за изграждането на връзката, намаляват и постепенно изчезват.
- Започват да използват партньора си за „вербално кошче за боклук“ – за оплаквания, критики, искания и тн.
Тези проблеми могат да навредят на отношенията ни, но добрата новина е, че с повече самосъзнание и усилие те могат лесно да бъдат преодолени. Семейните терапевти често питат двойките какви комуникационни навици са си създали. И неизменно изплува един или повече от четирите проблема. А признаването на проблема е първата крачка към решаването му.
Да вземем следния пример: Партньорите често се молят един друг за помощ. В този случай съпругата е помолила съпруга си, да се пресегне за нещо, което е на високо, да изнесе боклука, да й помогне в почистването. Съпругът й винаги е правел това, което го е помолила, но не и без мърморене в първия момент. Това му е станало навик, а той не осъзнава, че тя има нужда да й помогне с тези малки задачи, с по-добро разположение на духа. Ето как той е попаднал в плен на един от изброените капани с течение на годините брачен живот. Това е онзи, в който най-често попадаме всички: ментален мързел, придружен от вербална рутина.
Както казва Джоузеф Телушкин: „Това, което другите искат от нас постоянно, е да знаят, че ни е грижа за тях, че добрите им дела вдъхват благодарност, че другите ги обичат. Не е ли просто? И само защото чуват подобни сантименти в понеделник, не означава, че не искат да ги чуят и във вторник. Това е основната причина, поради, която думите, които вдъхновяват и лекуват, трябва да бъдат повтаряни отново и отново.“
Център за Психология и Психотерапия
19total visits,2visits today