Мелани Клайн започва тази част от книгата с ролята, която има майката за психиката, като подчертава емоционалната ситуация на бебето във връзката му с майката. За него тя е първоизточник на любов, доброта, наслада и сигурност и същевременно първият обект на омраза. Когато детето е гладно, а нуждите му остават неудоволетворени, или пък изпитва физическа болка или неразположение, то преживява импулси за разрушение и агресивност към човека, който е обект на всичките му желания и който в ума на детето е свързан с всичките му преживявания, и добри и лоши.
Емоционалната ситуация на бебето, във връзката му с майката е изключително дълготрайна и чувствителна, защото именно майката първа задоволява самосъхранителните нужди и чувствените желания и създава сигурност. „Скоро бебето, за което майката е преди всичко обект, задоволяващ желанията му – добра гърда – започва да реагира на нейните грижи, като развива любов към личността й. Но тази първа любов е вече разклатена в основата си от разрушителни импулси.“
Според Мелани Клайн в ума на бебето се борят любов, омраза и разрушителни фантазии, които на този етап от развитието то преживява като истинско унищожение на обекта. Това предизвиква страх от разрушаването на съществото, което бебето обича най – много и от което изпитва най – голяма нужда и е изцяло зависимо. Това добавя елементът на вина и разочарование, които се включват в преживяването на любовта, като я променят както качествено, така и количествено. Тази борба оказва силно влияние на развитието на психиката му и дава дълбоко отражение върху посоката и силата на емоционалния му живот като зрял индивид. В несъзнаваното на детето, като и на възрастния, редом с разрушителните импулси се таи дълбок подтик за саможертва, стремеж да се възстановят любими хора, които във фантазиите са били наранени или разрушени. Пак там, то се опитва да възстанови всички нанесени щети за които после ще се чувства виновно. Този елемент на възстановяването, според авторката е един от най – важните за изграждането на всички човешки взаимоотношения и любовта и го споменава във връзка с изграждането на щастлива любовна връзка, която предполага дълбока привързаност, способност за взаимни жертви, споделеност както в мъката, така и в радостта, в интересите и сексуалните наслади.
Според Мелани Клайн, ако жената е способна на силни чувства на любов към съпруга и децата си, можем да заключим, че най – вероятно е имала в детството си добри взаимоотношения с двамата си родители, братята и сестрите си, т.е. че се е справила успешно с ранните си чувства на образа и желание за отмъщение. Ревността и омразата, която жената изпитва към майка си като нейна съперница за любовта на баща й, играят важна роля в агресивните й фантазии. Чрез изживяването на щастлива любовна връзка с мъж, жената несъзнавано усеща, че един вид може да заеме мястото на майка си по отношение на нейния съпруг и да изпита удоволствието, на което майка й се е наслаждавала, а на нея като дете, й е било отказвано. Така тя може да се чувства равна на майка си, да се наслаждава на щастие, подобно на нейното, да се възползва от всички права и привилегии, давани на майка й, при това без да я наранява и ограбва. Влиянието върху цялостното й развитие и светогледа е подобно на промените, които настъпват у мъжа, когато благодарение на щастлив семеен живот се чувства равен на баща си.
По този начин чувството за вина, свързано с тези детски желания, се уталожва просто защото фантазираните в детството ситуации вече са възможни по разрешен начин, което доказва, че многобройните наранявания, въобразявани във фантазиите, всъщност никога не са били нанесени.
Във връзка с това, М. Клайн подчертава колко е важно да се разбере, че развитието на детето зависи и се формира от способността да понася и преодолява неизбежните и необходими фрустрации и сблъсъка на любов и омраза, породен от тях. Т.е. да се справи с омразата, която се засилва с всяко ограничение и с любовта и желанието за възстановяване, които водят до изпитването на угризение. Начинът, по който детето се адаптира към тези проблеми, полага в ума му основата на всички по – късни социални връзки, зрялата му способност за любов и културно развитие, която ще бъде още по – пълноценна чрез развитие на партньорските отношения и връзката с децата, които създава.
Този въпрос е свързан и със способността на човешкото същество да пренасочва и измества любовта, чрез откриването на други интереси и удоволствия. Това също е начин за справяне с ранните агресивни импулси и фантазии, с чувството на вина и страх от смъртта на любимия човек. Всички те подканват детето да намали привързаността към родителите си. В детето се наблюдава тенденция да изтласква тези неприемливи чувства, т.е. те стават несъзнавани и подтиснати. Така се дава възможност да се замени един човек с други, да се разграничат сексуалните от нежните чувства и да се изтласкат сексуалните импулси и желания, но без да бъде прекалено крайно. (Авторката посочва, че ако изтласкването е прекалено силно, ако фантазиите и желанията останат дълбоко погребани и не могат да намерят удачния си израз, не само се инхибира въображението на детето, но и сериозно се застрашава по – късния сексуален живот на индивида.) „Ако остава достатъчно любов за най – близките до детето и ако сексуалните му желания, свързани с тях не са прекалено изтласкани, в по- късния му живот любовта и сексуалните желания могат да бъдат съживени и свързани в едно, както и да играят повратна роля в щастливите любовни взаимоотношения.“ Така конфликтите в детето се смекчават и облекчават вината му, свързана с привързаността и зависимостта от първите хора, към които изпитва любов.
Процесът на пренасочване на любовта ни от първите хора, които сме ценили най-много , към други хора включва и прехвърлянето на любовно чувство върху предмети още от най – ранното ни детство. По тази причина развиваме интереси и дейности, в които влагаме част от любовта, първоначално посветена на други хора. В ума на детето дадена част от тяло може да замества друга или предмет да символизира части от тялото и хора. В постъпателния процес на символизация всичко, което излъчва доброта и красота или носи удоволствие и доставя наслада, във физическия и в по – широкия смисъл, може в несъзнаваното на индивида да заема мястото на извечно щедрата гърда и на майката като цяло. В несъзнаваното на изследователя всяка нова територия представлява нова майка, която ще компенсира загубата на истинската му майка. Тук агресивните пориви и чувството за вина като съставен елемент на любовта само засилват всички импулси и ги стимулират. Като например страхът от смъртта на най – любимия човек в известна степен отблъсква детето от него. Същевременно този страх го подтиква вечно да се стреми да я пресъздава, възстановява и преоткрива във и чрез всичко, което прави. По този начин бягството от нея и първоначалната привързаност намират съвършения си израз. Този процес е пряко свързан и с приемането на любовта и способността на човека да поглъща в себе си доброта от външния свят. Този положителен баланс между даването и получаването е необходимо условие за по нататъшното щастие.
Според М. Клайн, чрез непрекъснато обогатяване на щастливите си спомени ние постепенно сме в състояние да изградим запас от ценности, които ни дават сигурност и трудно могат да бъдат разклатени. Освен че ни носят доволство, тези приятни изживявания намаляват фрустрациите, минали и настоящи, чак до най – ранните и основополагащи моменти. Колкото повече удоволствие изпитваме, толкова по – малко е болката и лишенията и толкова по – малко податливи се оказваме на алчността си и омразата. М. Клайн ни припомня, че всичко добро и лошо през което сме минали от ранното си детство нататък като горчив и щастлив опит, взаимоотношенията ни с хората, мислите, дейностите ни, интересите ни, постъпките ни – всичко е част от самите нас и ни служи като градивни елементи за личността ни. Това е връзката ни със самите нас, връзка и отношение към всичко което ценим и обичаме в себе си, и всичко което мразим. Единствено ако установим добри отношения с приятелските фигури в душата и ума ни и успеем дълбоко в несъзнаваното си да простим и премахнем огорчението от чувствата към родителите си, сме успели да постигнем своя вътрешен покой, който ще ни помогне да обичаме другите в истинския смисъл на тази дума.
Милена Младенова – психолог, психотерапевт