СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ

Работно време: 8:00ч-21:00ч (всеки ден) в гр.София

Записвания за София: 0884 63 86 96

  • ЕКИП В СОФИЯ
  • ЦЕНИ – СОФИЯ
  • ОФИСИ В СОФИЯ
  • Начало
  • ИНДИВИДУАЛНИ КОНСУЛТАЦИИ И ПСИХОТЕРАПИЯ
  • Семейно-брачни
  • Детско – юношески
  • ДОМАШНИ ПОСЕЩЕНИЯ
  • ПСИХИАТРИЧНИ КОНСУЛТАЦИИ И ЛЕЧЕНИЕ
  • ПСИХОДИАГНОСТИКА
  • ОНЛАЙН КОНСУЛТИРАНЕ
  • Капки на д-р Бах
  • Статии
  • ОБУЧЕНИЯ И ТРЕНИНГИ
  • НЛП
  • ТЕЛК и съдебно-психологически експертизи
  • ХИПНОЗА

ЛЮБОВ? – 2 част

03.01.2013 by psiholog.co

Следващия вид любов е сексуалната любов. Тя е възможна тогава, когато човек обича своето тяло и приема тялото на партньора си такова, каквото е, без да критикува и без желание да променя нито неговото, нито своето. Невъзможно е да обичате секса, ако сте недоволни от тялото си. Тогава там няма любов, няма наслада от близостта, има само постоянен страх, че „тялото ми не е достойно за любов“. Ако ние живеем в този страх, не можем да обичаме партньора си, защото просто нямаме време за това, заети сме със самокритика и очакваме и се страхуваме от неговата критика и вероятно някъде вътре в себе си сме настроени враждебно защото, очакваме нападение.

Как тогава любовта може да пусне корени в подобно положение?

Човек, който не обича тялото си, не е внимателен към себе си. Той не обръща внимание на нуждите на тялото: той може да яде повече отколкто е необходимо/булимия/, да работи повече отколкото е необходимо/работохолик/, да изтезава себе си. Той не е способен да се грижи за себе си и подстрекава и другите към това. Тъй като не иска да носи отговорност за своето тяло, той натоварва другите с отговорността за неговите функции: другите трябва да решат как да се държи с тялото си, какво да яде, дали да спортува, какви дрехи да носи и тн. И тогава той обрича себе си на критика /ти не изглеждаш както трябва, не правиш и не ядеш каквото трябва, ти си длъжен да правиш това и това/ и отново има омагьосан кръг: „Другите не ме обичат, значи няма за какво да бъда обичан и аз самият също не се обичам.“

Човек, който не обича тялото си има постоянна нужда от оценка на своята сексуалност от страна на другите. За да не изпадне в ситуация, в която да го разглеждат внимателно, той предпочита бързите и кратки контакти: секс за една или няколко нощи. Но тъй като продължава да има нужда от любов, той е принуден да търси все нови и нови партньори, отново да влиза в краткотрайни контакти и да бяга от тях, защото се тревожи, че няма да бъде приет, да остава жаден за любов и отново да търси кратки срещи. Това е още един вид сексуална зависимост. Зависимост – защото човек е зависим от големия брой контакти и въпреки това остава жаден. Той не управлява себе си и своето тяло – тялото и жаждата за любов го управляват.

Още един вид любов е любовта на детето към родителите.

В природата при животните не съществува такъв вид любов. Тя съществува само при човека. Истинската любов на децата към родителите се изразява в тяхното възхищение от личността на родителите и в благодарността за дадения живот. Но това за съжаление не винаги се случва, има семейства, в които децата не се радват нито на живота, нито на себе си. И тогава те просто няма за какво да благодарят на родителите си. Опитът, който получават от родителите си не им помага: например – „Животът е лош и тежък“ или „Моят живот се провали, не живей като мен и слушай какво ти казвам“, подобни реплики имат изключително противоречиво влияние. Децата изпитват възхищение от родителите си не заради постигнатото от тях, а заради тяхната мъдрост. Но мъдростта не е слествие от броя на преживените години, тя е следствие от качеството на живота.

Умението да обичаш живота и себе си, хората и природата, да цениш всеки миг и да намираш във всичко смисъл и съвършенство – това са нещата, които правят човека мъдър. Децата могат да се възхищават на родителите си и да ги обичат тогава, когато родителите са им помогнали да си подредят свой собствен, различен живот. Често пъти това не се случва: на практика родителите се стремят детето им да живее не своя собствен живот, а живота, който те са отредили. Зависимата любов на детето към родителите се изразява в принудителното покорство. Такова дете не обича себе си и често смята, че е виновно за нещастието на родителите си, неговата „любов“ към тях често изглежда като изпълнителност и преданост, а в действителност животът му е изпълнен с гняв, вина, протест и усещане за собствената  му „непригодност“ и ненужност. Обичащият с такава любов живее между два свята: ако покаже своя протест, родителите „ще страдат“ или ще го обвиняват, а това е страшно и болезнено. Ако обаче той не прояви своя протест, ще бъде принуден цял живот да бъде роб на своите родители. Той може да изживее така целия си живот, чак до смъртта на родителите си и да изгуби своя живот. Останал без родители, той няма да изпита облекчение, а по-скоро обратното: ще се обвинява, че не се е „навеждал“ достатъчно и ще страда, защото всичко, което е правел, целият смисъл на живота му е бил да се подчинява на родителите си и техните нужди.

Има и приятелска любов.

Това е любовта между равни, точно това е най-важното в приятелската любов. Ако един от двамата поставя себе си по-високо или по-ниско, приятелската любов /както впрочем и всяка друга/ свършва. По-нататък започва игра на йерархия, където единият диктува и открито използва другия, а другият го прави тайно, като се опитва да заслужи любов. Единият има нужда от признаването на неговата изключителност, а другият – от признаването на неговата необходимост. И двамата са зависими, и двамата не обичат, а само използват другия. В заключение може да кажем, че едва ли всички ние ще можем, да си спомним много примери за истинска любов. Истинската любов се основава на приемането на всичко такова, каквото е. Зависимата любов се базира на страха.

Още един вид любов е несподелената любов. Тя е логическо продължение на зависимата любов. В природата нито едно същество не търпи към него да се отнасят като му причиняват страдание. Единственото изключение е, когато то няма възможност да избяга /например от клетката/ или когато по някакви причини то не може да си осигури храна. Но в отношенията между хората страданието не е повод за раздяла или промяна на отношението и това е поразяващо. За много хора са важни парите, удобното жилище, възможността да не се работи, но не и собствения им душевен конфорт.

Обичащият с несподелена любов сякаш не забелязва, че в действителност не получава от обекта на своята любов това, от което има нужда. Любовта му се крепи на надеждата, че другият човек ще се промени така, както на него му се иска. В този смисъл той не уважава нито себе си, нито любимия човек, тъй като желае да го промени. Тоест, такъв какъвто е реално, той не устройва своя партньор. В тези думи се крие сложен парадокс, с който се сблъсква всеки влюбен: „Аз го обичам, всичко в него ми харесва. Той не ме обича. Това не ме устройва – аз искам да променя себе си или него така, че той да ме обича. И съм готов да направя всичко, за да го променя“. Но там, където има задължение и желание да промениш другия или себе си – там няма любов. Любовта е възможна тогава, когато всеки уважава уникалността на другия. И тук ние попадаме в продължението на горния парадокс: „Ако да обичаш някого означава да го приемеш такъв какъвто е, това означава, че аз трябва да страдам като му прощавам това, че не ме обича“. Човек попаднал в този парадокс, се раздира от терзания: дали да обича, дали да не изостави всичко, дали да забрави или да изисква…Този парадокс съществува защото, за повечето хора най-сложната ситуация на света е, когато трябва да признаят, че са загубили.

Ако някой не ви дава това, от което имате нужда, няма друг начин да го получите, освен чрез насилие. Ако някой не ви обича, това е неговият свободен избор и той има това право. Да признаете загубата – означава да разберете, че не можете да промените нищо, не можете да накарате другия да ви обича или да събудите в него любов, когато я няма. Да признаем това, не е лесно не защото, е болезнено, а защото не ни достига уважение към самите себе си и към другия. Нормално е да обичаш някого, а друг – не. Нормално е хората да се разделят. И раздялата или липсата на любов изобщо не означава, че някой е лош. Просто са се разминали….случило се е.

За да си обичан и да можеш истински да обичаш е необходимо, първо да се научиш да обичаш самия себе си, като признаеш всички свои качества за необходими, правилни и добри, а всички свои решения за подходящи в дадения момент. Там, където има контрол, недоверие, страх – там няма любов, има само зависимост. Зависимата любов се появява тогава,когато вие решавате, че не можете да намерите щастието самостоятелно.

Център за Психология и Психотерапия

Filed Under: ДРУГИ, ЛИЧНОСТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ Tagged With: любов

  • Facebook
Към Център за Бахова Терапия и Холистична Медицина »
ОНЛАЙН МАГАЗИН ЗА КОМБИНАЦИИ КАПКИ НА Д-Р БАХ »

Оставете и Вашия коментар

Всеки Ваш коментар ще ни окуражи да продължаваме да работим със същия ентусиазъм и усърдие!

Към коментарите –>

Мисъл на деня

„НЕ МОЖЕМ ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ, АКО ОЧАКВАМЕ ДА ЖИВЕЕМ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА НАЙ-ВИСОКИЯ ИНТЕНЗИТЕТ. ЩАСТИЕТО НЕ Е ВЪПРОС НА ИНТЕНЗИВНОСТ, А НА БАЛАНС И РЕД И РИТЪМ И ХАРМОНИЯ.“ Томас Мертън

Нови статии

10 НЕЗАМЕНИМИ СЪВЕТИ ОТ ПСИХОЛОЗИТЕ

17.02.2021

СТРАХЪТ ОТ БОЛКАТА НИ Е НАУЧИЛ ДА ИЗБЯГВАМЕ ТРУДНОСТИТЕ

12.01.2021

СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ДЕЦА – ДОКТОР ИЛЕЙН АРЪН

11.12.2020

КОЯ ЧАСТ ОТ ХАРАКТЕРА ПОМАГА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЩАСТЛИВО СЕМЕЙСТВО?

04.12.2020

СПРАВЯНЕ С ТРЕВОГАТА И ДЕПРЕСИЯТА

19.11.2020

КОГАТО БЯГАШ ОТ ТОВА, КОЕТО ТЕ НАРАНЯВА НЯМА ДА СЕ ИЗЛЕКУВАШ

01.11.2020

СЕДЕМ ФИЗИЧЕСКИ БОЛКИ, КОИТО СА НА ЕМОЦИОНАЛНА ОСНОВА

23.10.2020

ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ЩАСТИЕТО – МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА

25.09.2020

СПРЕТЕ ДА ПРАВИТЕ ТОВА, КОЕТО ЗНАЕТЕ, ЧЕ Е ГРЕШНО

13.08.2020

ЕМПАТИЯ И ХИПЕРЕМПАТИЯ – ТЪНКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ БАЛАНС И ПАТОЛОГИЯ

26.07.2020

НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА НАТРАПЧИВИ ЧУВСТВА КАТО РЕВНОСТТА

05.07.2020

НЕ МОЖЕМ ДА ПРЕОДОЛЕЕМ ГНЕВА И ОМРАЗАТА ПРОСТО КАТО ГИ ПОТИСНЕМ

16.06.2020

„ВЪТРЕШНАТА КРАСОТА Е ПО-ВАЖНА ОТ ВЪНШНА“ – НЕ Е БЕЗСМИСЛЕН НАБОР ОТ ДУМИ

11.06.2020

ТРЕВОЖНОСТТА КАТО УБИЕЦ. КАК ДА Я ПРЕОДОЛЕЕМ?

19.05.2020

ВСИЧКИ ИСКАТ ДА ДОЖИВЕЯТ ДО ДЪЛБОКА СТАРОСТ, НО НИКОЙ НЕ ИСКА ДА Е СТАР

01.05.2020

НЯКОЛКО НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ЗА ЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ХОРА

10.04.2020

НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ ЖЕНИ СА ТЕЗИ, КОИТО НИКОГА НЕ ГУБЯТ ВЯРА В СЕБЕ СИ

10.04.2020

ЕДИН ДЕН ЖЕЛАНИЕТО ЩЕ СИ ОТИДЕ – И КЪМ ВЕЩИТЕ И КЪМ ХОРАТА

12.03.2020

ТОВА, КОЕТО ПРАВИ ВРЪЗКИТЕ НИ ТРУДНИ, Е СТРАХЪТ НИ, ЧЕ НЕ СМЕ ДОСТОЙНИ ЗА ТЯХ

27.02.2020

ИЗГУБЕНИ В ЕЖЕДНЕВИЕТО – КАК ДА СЕ СПРАВИМ?

07.02.2020

ПЪТЯТ НА СЪРЦЕТО – ПСИХОЛОГИЧНИ ЕСЕТА

КЪМ РУБРИКАТА→

Н – КАТО НОЕМВРИ

01.11.2020

ПЪТИЩА

15.06.2020

ЗА ЕМОЦИИТЕ С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ

06.05.2020

КРИЗИТЕ КАТО ШАНС ЗА ОТКРИВАНЕ НА СМИСЪЛА

02.05.2020

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ПРОЛЕТ

12.03.2020

КРАЯТ НА ЯНУАРИ

27.01.2020

ЗА НОВАТА ГОДИНА И БАГАЖИТЕ

06.01.2020

ДЕКЕМВРИ

18.12.2019

НЯКОГА, НИКОГА….ЗАВИНАГИ

03.12.2019

НА РЪБА НА СЕЗОНИТЕ

14.10.2019

Категории статии

  • ДРУГИ (285)
  • ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСТРОЙСТВА (35)
  • ЛИЧНОСТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (48)
  • ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ (85)
  • Мисъл на деня (60)
  • НОВИ СТАТИИ (91)
  • Пощенска кутия (30)
  • ПРОБЛЕМИ В ДЕТСКА И ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ (39)
  • ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА (25)
  • ПЪТЯТ НА СЪРЦЕТО – ПСИХОЛОГИЧНИ ЕСЕТА (48)
  • СЛАЙДЕР (1)
  • СТРАХОВИ И ПАНИЧЕСКИ СЪСТОЯНИЯ (34)
  • ЦВЕТОТЕРАПИЯ (22)

Полезни статии от архива

Декларация за поверителност

Използвайки този уебсайт съм съгласен доброволно да предоставя личните си данни за обработка и съм запознат с Декларацията за поверителност.

Уебсайтa посетиха

Copyright © 2021 · Център за психология, психотерапия и логопедия · Уебсайтът е разработен от "Криейтив Он Уеб" ЕООД