Типичният маниакален синдром се характеризира със съчетанието на три симптома:
- болестно повишено настроение/хипертимия/
- повишена действена активност/хипербулия/
- ускорен мисловен процес/тахипсихия/
- Симптоматиката може да бъде изразена в различна степен в зависимост от интензивността на развитието и тежестта на афективното разстройство – от най-леката степен на клинична изява, през етапа на умерено изразена клинична картина, до разгърнатата бурна психотична мания.
- При този тип заболяване настроението е повишено несъответно на обстановката и може да варира от безгрижна веселост до почти неконтролируема емоционална възбуда. Това немотивирано добро настроение спонтанно се излъчва от външния вид на болния. Той е весел, усмихнат, жизнерадостен. Пациентите са обзети от светло, радостно чувство, от непреодолим оптимизъм, който ги кара да виждат всичко в розова светлина, да омаловажават трудностите, всичко им се струва лесно, постижимо и достъпно. Нерядко настроението е и раздразнително, с гневна зареденост и конфликтна готовност, което държи всички около страдащия в напрежение. Болните с мания са с неизчерпаема енергия. Особено характерна е тяхната свръхактивност. Те непрекъснато са в движение и въпреки това са неуморими. Понякога продължителната свръхактивност може да доведе до физическо изтощение. Апетитът е повишен, болните спят дълбоко само 2-3 часа в денонощието, след което се събуждат бодри, а при изявените възбудни състояния въобще не спят. Жаждата за дейност ги подтиква към неспирна активност. Едновременно се захващат с разнообразни дейности, правят се множество планове и проекти, които се започват, но не се осъществяват, извършват се необмислени сделки, продажби, покупки. С лека ръка се раздават и харчат пари, имуществото на семейството се разпилява, вземат се заеми. Пишат се любовни писма, стихове, романи, изписват се десетки и стотици страници с едър почерк. Говори се непрекъснато с висок, пресипнал глас, болните пеят, танцуват и декламират артистично. Възторжено поздравяват, правят комплименти или критикуват, влизат в пререкания, саморазправят се, „раздават справедливост“. Предизвиканите от тях конфликтни ситуации нерядко завършват с агресивни прояви, улеснени от алкохолна употреба. Специални грижи се полагат за външността и тоалета. Болните обикновено се обличат предизвикателно и екстравагантно, с предпочитание на ярки цветове. Жените се гримират силно, отрупват се с всевъзможни украшения, бижута, панделки, цветя. Поведението е демонстративно, фамилиарно, дистанцията при общуването е скъсена. Много лесно се установяват връзки с лица от другия пол. Въпреки непрестанния стремеж към дейност и огромната активност, продуктивността по правило е много ниска, тъй като болните са лесно отвлекаеми, непоследователни и нетърпеливи, с изострено пасивно внимание за сметка на активното, което е отслабено. Свръхактивността постепенно може да прерасне в тежка манийна възбуда, при която болните са неудържими, стават цинични, често проявяващи безогледна и безповодна агресия. Мисловният процес е ускорен, с възникващи асоциации предимно по външно сходство, съзвучие и контраст, което прави мисленето повърхностно. Речта е забързана, често римувана, скача от тема на тема, асоциациите възникват мигновенно, мисълта сякаш „лети“. При това привидно се загубва логическата свързаност поради невъзможността за вербализиране. На повишеното настроение съответстват повишено самочувствие и изключително висока самооценка. Болните са щастливи и могат да създадат щастие за всички. Те са най-способни, много красиви, предстои им шеметна кариера и бляскаво бъдеще, всички са влюбени в тях. Въпреки безкритичността на болните към състоянието им, тези изживявания в началото могат да се коригират, когато са все още в пределите на безгрижно – оптимистичните, великодушно – безотговорните декларации и обещания. С разгръщането на психотична симптоматика се появяват богати налудни идеи за величие, тясно свързани с афективните разстройства.
Могат да се наблюдават различни клинични форми на манията.
- При така наречената „весела“ мания, преобладава приповдигнатото настроение и чувството за блаженство.
- Когато гневният афект е доминиращ и създава траен гневно-дисфоричен емоционален фон, състоянието се определя като „гневна“ мания.
- За „объркана“ мания се говори в тези случаи, при които мисловният процес е дълбоко несъгласуван, изглежда разкъсан или дори инкохерентен. Клиничната картина може да се разгърне толкова бурно, че да прерастне в безогледна агресия и разрушаване на всичко наоколо – бурна, яростна мания. Афективната симптоматика трябва да е налице поне няколко дни наред и да е изразена в степен, която да не води до сериозно разстройство на работоспособността и до изразени нарушения в социалното функциониране. Манийните епизоди без или с психотични симптоми, обикновено започват внезапно и продължават от две седмици до 4-5 месеца/медианата на продължителността им е около 4 месеца/.
Център за Психология и Психотерапия
898total visits,4visits today