Стремежът към по-добър живот съпътства човека от зората на неговото съществуване. Задоволяването на тази потребност е негова отговорност, а от друга страна представлява и най-голямото доверие, което оказваме сами на себе си, а именно – свободната воля. Така възможностите за постигане на по-добър живот лежи в ръцете на самия човек. Въпреки това, той не е истински удовлетворен от начина по който живее, особено в днешно време. От какво зависи постигането на удовлетворение от опита, който натрупваме през времето, отредено ни на този свят?
За да постигне човек нещо, той трябва да действа. За да носи удовлетворение едно действие, то трябва да води до възможно най-добър резултат. Качеството на всяко действие зависи от качеството на мисълта, която се трансформира в действие, а оттам и в постигане на желания резултат. Качеството на мислене от своя страна, зависи от състоянието и нивото на съзнание, което е източник на всяка мисъл възникваща в ума на човек.
В нашия 24 часов живот се сменят три основни състояния на съзнанието:
- Състояние на будност
- Състояние на дълбок сън
- Състояние на съновидения
В състоянието на дълбок сън, умствената дейност е преустановена и кората на главния мозък – най-важната част от нервната система, си почива.
В състоянието на съновидения, се осъществява специфична умствена активност характерна с елементи на илюзорност и не съвсем рационално съдържание. Това означава, че качеството на състоянието на будност е от основно значение за качеството на нашето мислене и следователно, на качеството на нашите постижения в живота.
Тук въпроса е как да се издигне качеството на състоянието на будност, както и на останалите две състояния на съзнанието?
За да мислим качествено, ние естественоо се нуждаем от благоприятна за това среда, от постигане на подходящо състояние на ума, тялото и духа. За постигането на тези условия е необходимо да бъде внесен един изключително важен елемент – покой и вътрешно спокойствие, което да позволи на мисловния процес да протича по най-естествен и разумен начин. При пълна липса на покой, умът мисли трескаво и напрегнато, нещо характерно за неговата работа при настъпване на умора и пренапрягане. В такива случаи, гладкостта на мисловния процес бива нарушавана от странични мисли, намесващи се под натиска на складирани в нервната система паразитни напрежения, или стрес.
Ако се постигне състояние, при което в ума присъства този покой, тогава потенциалът на процеса на мислене може да бъде „размразен“ в много голяма степен. Различните идеи, оформящи се без усилие, ще бъдат насочени в посока към цялостно разбиране и разрешаване на даден проблем. Мисленето ще бъде в съответствие с възникналата ситуация, не затормозено от неосъзнати страхове, насадени от неуспехи в предишния ни опит. Натрупания стрес обаче е сериозна пречка за присъствието на вътрешен покой. А неговото поддържане, дори по време на най-интензивна дейност, служи като стабилна основа за работата на ума, привежда нашите мисли и действия в хармония с природните закони, нарушаването на които, е довело до натрупване на този стрес и напрежение в нервната система. Начинът да се разбие този поречен кръг – нарушаване на природните закони, натрупване на стрес и обратно, е да се внесе липсващия елемент – покоят.
Поддържането на постоянен покой наред с активната дейност изглежда трудна работа, особено за един стресиран и напрегнат ум. Ето защо, е необходима някаква техника, метод, позволяващ на ума да се успокои и да изпита наличието на този покой, който винаги присъства, но е оставал недоловим поради суетата и напрежението на ума. Такъв метод именно е медитацията.
Край на 1 част
Център за Психология и Психотерапия