Континентът Австралия ни е дарил много необичайни неща. Откъснат от останалата част от света чрез необятен океан в продължение на милиони години, дори и животинският свят там се е развил в странни форми, като например кенгуруто и птицечовката – животно с гъша човка и козина, което снася яйца и се храни със земни червеи.
Примитивното коренно население има своите специфични обичаи и изобретения. Най-прочутото от тях е бумерангът. Това е „пръчка“, която се връща обратно. Хвърлен умело, бумерангът, който има многожество различни форми, може да отлети надалеч и въпреки това да се върне в ръцете на човека, който го е хвърлил. Някои коренни жители на Австралия са толкова вещи в използването му, че убиват птици или друг дивеч с него, или той се връща при хвърлилия го – онзи, който го е изпратил.
Нашето поведение и постъпки могат да бъдат като бумеранг – особено любящите прояви на доброта. Защото добротата обикновено се връща при онези, които я даряват на другите. Сигурно сте чували старата басня за лъва и мишката. Един ден гладният лъв уловил малка мишка и тя започнала да го моли да пощади живота й: „Аз съм толкова малък залък за теб, царю на животните. Освен това, ако ме пуснеш, някой ден може да ти се отплатя“. Лъвът се изсмял и я пуснал.
След известно време лъвът се хванал в поставената от ловците мрежа. И кой мислите прегризал въжетата и го спасил? Малката мишка, разбира се.
За мнозина телевизионните и киноактьори често стават модел за подражание. И понеже много от тях понякога се превъплъщават в ролите на сурови и твърди личности, няки хора смятат за уместно да имитират тези „звезди“ и се стараят да не изглеждат мекушави. Тази идея е детинска и глупава.
Именно истински смелите, истински великите и истински безстрашните често проявяват най-голяма доброта в действията си. И обикновено са възнаградени с доброто отношение на околните и с хубавите неща, които се случват на тях и благодарение на тях. Когато се открие работно място или възможност за служебно издигане, или шанс да придружиш приятел при пътуване или важно събитие, често човекът, който се е държал най-мило с другите, първи получава специалната покана. Един автор отбелязва: „Болестта и нещастието са следствие от престъпването на закона за любовта. Бумерангът на омразата, негодуванието и критичността се връща натоварен с болест и мъка.“
Обикновено онова, което получаваме, е предопределено от онова, което сме дали. Добрият самарянин в библейското сказание е можел да подмине лежащия край пътя ранен човек и просто да се помоли раненият някак си да получи помощ. Вместо това, той спрял да помогне на пътника, като превързал раните му и му помогнал да намери подслон.
Когато мислим за великите водачи на човечеството от настоящето и миналото, обикновено първо се сещаме за мъжете и жените, които работят чистосърдечно за благото на всички и се отнасят мило към околните. Ако се вгледате по-внимателно в живота им, ще откриете, че в повечето случаи това са хора на действието. Светът може никога да не научи за талантливия художник, който се моли за идеи, но не посяга към четката и платното. Композиторът, в чийто възприемчив ум звучи прекрасна мелодия, няма да дари света с тази красота, ако не запише нотите на музиката на своето вдъхновение.
В своята книга „Играта на живота и как да я играем“ Флорънс Сковъл Шин казва: „Всеки човек носи в себе си късче злато, това е неговото златно, разкошно съзнание, внасящо съкровища в живота му. „
Нека помним следните думи: „Светът е добронамерен към добронамерените.“
Център за Психология и Психотерапия