СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ

Работно време: 9:00ч-21:00ч (всеки ден) в гр.София

Записвания за София: 0884 63 86 96

  • ЕКИП В СОФИЯ
  • ЦЕНИ – СОФИЯ
  • ОФИСИ В СОФИЯ
  • Начало
  • ИНДИВИДУАЛНИ КОНСУЛТАЦИИ И ПСИХОТЕРАПИЯ
  • Семейно-брачни
  • Детско – юношески
  • ДОМАШНИ ПОСЕЩЕНИЯ
  • ПСИХИАТРИЧНИ КОНСУЛТАЦИИ И ЛЕЧЕНИЕ
  • ПСИХОДИАГНОСТИКА
  • ОНЛАЙН КОНСУЛТИРАНЕ
  • Капки на д-р Бах
  • Статии
  • ОБУЧЕНИЯ И ТРЕНИНГИ
  • НЛП
  • ТЕЛК и съдебно-психологически експертизи
  • ХИПНОЗА

МОРГАН ПЕК – КАТЕКСИС БЕЗ ЛЮБОВ

21.04.2019 by Център за психология и психотерапия

Един от аспектите на зависимостта е, че тя не се инте­ресува от духовното израстване.
Зависимите хора мислят само за собственото си задоволяване и „изпълване“, ис­кат да бъдат щастливи, но не и да се издигнат, те не са склонни да приемат нещастието, самотата и страданието, присъщи на процеса на развитие на духа. Те не се грижат за духовното израстване на партньора, на обекта на тях­ната зависимост, стига им той да ги задоволява. Зависи­мостта е една от формите на поведение, за която ние неправилно използваме думата „любов“, тъй като изцяло му липсва стремеж към духовно развитие. Сега ще раз­гледаме други такива форми и надявам се, ще стане ясно, че любовта никога не е единствено катексис, без отноше­ние към развиването на духа.
Често говорим за хора, които обичат неодушевени обекти или някакви дейности. Ние казваме: „Той обича парите“, „Той обича властта“, „Той обича градинарство­то“ или „Той обича да играе голф“. Разбира се, индиви­дът може да надскочи нормалните човешки възможнос­ти, като работи по 60, 70,80 часа на седмица, за да натру­па богатство и власт. И въпреки това работата по натруп­ването им може да не бъде самоиздигане сама по себе си. Всъщност ние често казваме за някой изявен магнат: „Той не е голяма личност, той е дребен и незначителен“. Когато говорим колко много този човек обича парите и властта, ние въобще не го възприемаме като обичаща личност. Защо? Защото парите и властта за такъв човек са се превърнали в цел сами за себе си, а не са средство за духовно издигане. Единствената цел на истинската лю­бов е духовното израстване, съпътстващо еволюцията на човека.
Хобито е занимание, насочено към себе си, а това е един вид подхранване с енергия за постигане на духовно израстване. Като обичаме себе си, ние се нуждаем от неща, които не са директно духовни. За да задоволим духа, трябва да задоволим и тялото. Ние се нуждаем от храна и подслон. Независимо от това колко сме се посве­тили на израстването, ние имаме нужда от почивка, спорт и развлечения. Светците също спят и дори проро­ците трябва да играят – оттук правим заключението, че хобито е способът, чрез който обичаме самите себе си. Ами ако хобито стане цел само по себе си, тогава то се превръща в заместител, вместо да бъде средство за пос­тигане на саморазвитие. Понякога именно тази метамор­фоза прави хобитата толкова популярни. На игрището за голф например може да видите застаряващи мъже и жени, чиято главна цел в живота е да направят още ня­колко удара. Това усилие им създава чувството, че постигат някакъв прогрес по принцип, докато всъщност са спрели своето развитие и се опитват с успехите в хобито да замажат собствените си очи. Ако поне малко обичаха себе си, те не биха си позволили с толкова страст да прес­ледват такива незначителни цели с безславно бъдеще.
От друга страна, парите и властта може да бъдат сред­ство за постигане на любовна цел. Един човек например може да се нагърби с една политическа кариера само за да използва властта си в полза на човечеството. Други хора се стремят към богатство, за да пратят децата си в добри училища или да си осигурят свободата и времето за придобиване на знания и размисъл, необходими за ду­ховното им развитие. Такива хора не обичат парите и властта, а хуманността.
Сред многото други неща в тази глава искам да пока­жа, че употребяваме думата „любов“ много общо, неточ­но и относително, което от своя страна обърква разбира­нето ни за любов. Не очаквам, че езикът ще се промени в това отношение. И все пак, докато продължаваме да използваме думата за описание на връзка между нас и нещо от значение за самите нас, нещо, което катексираме, към което насочваме енергия, без оглед на качество­то на тази връзка, ние ще продължаваме да имаме труд­ности при разграничаването на доброто от лошото, ра­зумното от глупавото, благородното от подлото.
Като използваме нашата специфична дефиниция, ста­ва ясно, че може да обичаме само човешки същества. Това е така, защото само хората притежават дух, спосо­бен на съществено развитие. Вземете например домаш­ните питомци. Ние „обичаме“ семейното куче. Храним го, къпем го, галим го, дресираме го и играем с него. Ко­гато е болно, зарязваме всичко и отиваме при ветеринар­ния лекар. Ако умре или избяга, ние изпадаме в меланхо­лия. Дори за някои самотни хора без деца то може да се явява единствената причина, поради която все още живе­ят. Ако това не е любов, какво е тогава? Все пак нека ви­дим какви са разликите между общуването с животно и връзката с човешко същество. Първо, комуникацията с любимото животно е силно ограничена в сравнение с об­щуването ни с други хора. Ние не знаем за какво мислят нашите питомци. Това неведение ни позволява да им приписваме своите чувства и емоции, което ни кара да ги чувстваме много близки. Това обаче може никак да не отговаря на реалността. Второ, ние сме доволни от до­машните си животни само ако те ни се подчиняват безп­рекословно. Това е принципът, според който избираме нашите питомци. Или се отърваваме от тях, ако те не ни слушат. Ние не задържаме любимци, които не се подчи­няват или ни нападат. Единственото училище, на което пращаме животните си, това е училището за дресировка. А при връзка с хора ние искаме другият „да има свои собствени желания“. На практика това е желанието дру­гият да бъде различен, което е една от характеристиките на истинската любов. Най-накрая, в отношенията си с питомците искаме да видим, че те са зависими от нас. Ние не ги отглеждаме, за да ни напуснат след това. Иска­ме ги близо до себе си, легнали покорно до камината. Ценим тяхната привързаност към нас, а не тяхната неза­висимост.
Въпросът за „любовта“ към любимите животни е много важен, защото много, много хора са способни да „обичат“ само питомците си, а не могат да обичат истин­ски други човешки същества.
Голям брой американски войници сключват идилични бракове с германски, итали­ански и японски „военни годеници“, с които те не могат да осъществяват словесен контакт. Но когато техните „годеници“ научат английски, тези бракове започват да се разпадат. Служещите вече не могат да приписват сво­ите собствени чувства, мисли, желания и цели на жените си. С други думи, те губят връзката от типа господар-питомец. Когато съпругите им научат английски, съпрузите започват да разбират, че тези жени имат идеи, мнения и цели, различни от техните. Тогава за някои от тях любов­та се развива, но за повечето запада. Една свободна жена с право се пази от мъж, който при обръщенията си към нея използва думи, означаващи домашни животни. Той наистина може да я харесва само защото я асоциира с домашно животно, но не е в състояние да оцени нейната сила, независимост и самостоятелност. Може би най-тъжният пример за това явление е големият брой майки, които могат да „обичат“ децата си само докато са бебета. Такива жени има навсякъде. Те са идеални майки докъм втората година -безкрайно нежни, кърмещи с радост, непрекъснато любвеобилни, изцяло посветени на изхран­ването на бебетата си и изключително щастливи от това, че са майки. Но картината се сменя за един миг. С поя­вата на собствена воля у детето – не се подчинява, от­казва да играе, хленчи, започва само да се запознава със света – секва и майчината любов. Майката загубва своя интерес към детето, престава да насочва енергия към него (декатексира го), приема го като неудобство. През това време майката чувства несекваща нужда да забре­менее отново и да има друго бебе. Обикновено това ста­ва и цикълът се повтаря. Ако ли пък не, може лесно да се забележи как тя търси някое чуждо бебе, обикновено съ­седско, върху което да излее цялата си „майчина“ любов, като при това напълно занемарява собственото си дете (или деца). За нейното дете „отвратителната втора годи­на“ е не само край на ранното му детство, но и край на майчината любов. Болката и липсата, която то изпитва, е явна за всички освен за майката, заета с новото си бебе. В резултат на това обикновено израстват депресирани или пасивно зависими деца. .
Това предполага, че за „любовта“ към бебетата, пи­томците или дори към зависимите съпрузи е много под­ходящо да се използва терминът „майчин инстинкт“ или, по-общо казано, „родителски инстинкт“. Можем да я оп­риличим с инстинктивното поведение при влюбването, което не е истинска любов, защото не изисква усилия и не е резултат на съзнателен избор. Това чувство стимули­ра оцеляването на вида, но не допринася за духовното развитие. То е близко до любовта, тъй като спомага за създаването на връзки, благодарение на които би могла да се появи истинската любов. Но при все това е необхо­димо много повече, за да се получи здрав и продуктивен брак, за да се отгледат здрави и духовно израстващи деца и да се допринесе за човешката еволюция.
Въпросът е, че грижата за подхранването на растежа обикновено е и трябва да бъде нещо повече от просто хранене. Грижата за подхранването на духовното израст­ване е много сложен процес, който не може да бъде уп­равляван от инстинктите. Майката, спомената в начало­то на тази част, която не пуска сина си да ходи на учили­ще с автобуса, е подходящ пример за случая. Всеки Ден го кара с колата до училище и обратно, по този начин се грижи за него, само че той не се нуждае от това. Нейната прекалена загриженост явно забавя, вместо да ускорява процеса на духовното му развитие. Други подходящи примери: майки, които дават все повече храна на и без това понапълнелите си деца; бащи, които купуват на си­новете си цели сандъци с играчки, а на дъщерите си – цели гардероби с дрехи; родители, които не поставят ог­раничения и не могат да отказват. Любовта не е просто отдаване. Тя е разумно отдаване и разумно въздържане. Тя е разумна похвала и разумна критика. Любовта е ра­зумно смъмряне, спорене, противопоставяне и напътст­вие, ускорение и задържане, успоредно с морална подк­репа. Тя е предводителство. Думата „разумно“ показва необходимостта от преценка, а преценката изисква нещо повече от инстинкт, тя изисква премислено и често бо­лезнено вземане на решения.
Откъс от “Изкуството да бъде Бог” – Морган Скот Пек
Център за Психология и Психотерапия

Filed Under: ДРУГИ, НОВИ СТАТИИ

  • Facebook
Към Център за Бахова Терапия и Холистична Медицина »
ОНЛАЙН МАГАЗИН ЗА КОМБИНАЦИИ КАПКИ НА Д-Р БАХ »

Оставете и Вашия коментар

Всеки Ваш коментар ще ни окуражи да продължаваме да работим със същия ентусиазъм и усърдие!

Към коментарите –>

Мисъл на деня

„НЕ ЖИВЕЙ В МИНАЛОТО, НЕ МЕЧТАЙ ЗА БЪДЕЩЕТО, КОНЦЕНТРИРАЙ СЕ ВЪРХУ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ!“  Буда

 

 

 

 

Нови статии

ЩАСТИЕТО СЕ СЪСТОИ В ТОВА ДА ПРИЕМЕТЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРАНИЦИ И ДА ГИ ХАРЕСВАТЕ

25.08.2022

ВЪТРЕШНИЯТ МИР НЕ ЗАВИСИ ОТ МЯСТОТО, КЪДЕТО ЖИВЕЕШ, НИТО ДОРИ ОТ ТОВА С КОГО ЖИВЕЕШ.

05.08.2022

ЗАЩО ХОРАТА ПРИЧИНЯВАТ БОЛКА?

16.07.2022

КАК ДА ОТГЛЕДАТЕ СПОКОЙНО ДЕТЕ?

14.07.2022

10 НЕЗАМЕНИМИ СЪВЕТИ ОТ ПСИХОЛОЗИТЕ

30.06.2022

ДА БЪДЕШ ДОБЪР РОДИТЕЛ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО

28.06.2022

ЕМПАТИЯ И ХИПЕРЕМПАТИЯ – ТЪНКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ БАЛАНС И ПАТОЛОГИЯ

19.06.2022

КРИЗИТЕ КАТО ШАНС ЗА ОТКРИВАНЕ НА СМИСЪЛА

09.06.2022

ШЕСТ МОТИВАЦИОННИ СЪВЕТА ЗА СПРАВЯНЕ С ДЕПРЕСИЯТА

20.05.2022

СПРАВЯНЕ С ТРЕВОГАТА И ДЕПРЕСИЯТА

19.05.2022

СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ДЕЦА – ДОКТОР ИЛЕЙН АРЪН

28.04.2022

НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА НАТРАПЧИВИ ЧУВСТВА КАТО РЕВНОСТТА

04.04.2022

ЧЕТИРИТЕ СТРАНИ НА ХРОНИЧНИЯ СТРЕС

23.03.2022

ВСЯКА БОЛКА ДАВА УРОК И ВСЕКИ УРОК ПРОМЕНЯ ЧОВЕКА

18.03.2022

КАК ДА СЕ НАСЛАЖДАВАШ НА ЖИВОТА СЛЕД 50?

17.03.2022

ЗА ДА БЪДЕ ЗДРАВА ЕДНА ЕМОЦИОНАЛНОСТ, ТЯ ТРЯБВА ДА МОЖЕ ДА СЕ СПРАВЯ С ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ТРАВМИ

27.02.2022

ЧЕТИРИ ФРАЗИ, КОИТО МАНИПУЛАТИВНИТЕ ХОРА ИЗПОЛЗВАТ, ЗА ДА ПРИКРИЯТ НАМЕРЕНИЯТА СИ

20.02.2022

НЯКОЛКО МИТА ПРИ ИЗНЕВЯРА

02.02.2022

13 НАСОКИ ЗА ПО-ДОБРО РАЗБИРАНЕ НА ДЕТЕТО

28.01.2022

АКО ИСКАШ ДА НЕ БЪДЕШ КРИТИКУВАН – НЕ ПРАВИ НИЩО, НЕ КАЗВАЙ НИЩО, БЪДИ НИЩО

12.01.2022

ПЪТЯТ НА СЪРЦЕТО – ПСИХОЛОГИЧНИ ЕСЕТА

КЪМ РУБРИКАТА→

КОГАТО Е ТЪЖНО

17.03.2021

Н – КАТО НОЕМВРИ

01.11.2020

ПЪТИЩА

15.06.2020

ЗА ЕМОЦИИТЕ С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ

06.05.2020

КРИЗИТЕ КАТО ШАНС ЗА ОТКРИВАНЕ НА СМИСЪЛА

02.05.2020

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ПРОЛЕТ

12.03.2020

КРАЯТ НА ЯНУАРИ

27.01.2020

ЗА НОВАТА ГОДИНА И БАГАЖИТЕ

06.01.2020

ДЕКЕМВРИ

18.12.2019

НЯКОГА, НИКОГА….ЗАВИНАГИ

03.12.2019

Категории статии

  • ДРУГИ (290)
  • ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСТРОЙСТВА (36)
  • ЛИЧНОСТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (48)
  • ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ (85)
  • Мисъл на деня (63)
  • НОВИ СТАТИИ (99)
  • Пощенска кутия (30)
  • ПРОБЛЕМИ В ДЕТСКА И ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ (40)
  • ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА (26)
  • ПЪТЯТ НА СЪРЦЕТО – ПСИХОЛОГИЧНИ ЕСЕТА (49)
  • СЛАЙДЕР (1)
  • СТРАХОВИ И ПАНИЧЕСКИ СЪСТОЯНИЯ (34)
  • ЦВЕТОТЕРАПИЯ (22)

Полезни статии от архива

Декларация за поверителност

Използвайки този уебсайт съм съгласен доброволно да предоставя личните си данни за обработка и съм запознат с Декларацията за поверителност.

Уебсайтa посетиха

Copyright © 2023 · Център за психология, психотерапия и логопедия · Уебсайтът е разработен от "Криейтив Он Уеб" ЕООД