Норман Къзънс заявява следното: „За щастие или не, живеем във време, когато обикновеният човек, за да е информиран трябва да знае няколко пъти повече, отколкото преди 30-40 години. Днес да си образован, изисква нещо повече от повърхностно знание за изкуствата и науките, но и чувство за вътрешна връзка, което се преподава в малко училища. Накрая, да си „образован“ днес, с оглед на големите нужди означава да си подготвен за гражданин на света, казано накратко – да си научен да оцеляваш.“
Съществува разлика между това да придобиваш знания и информация и да притежаваш мъдрост. Човек може да придобие знания от университет, от пътувания, от връзки, от прочетени книги и други дейности, в които участва. Но придобивате ли мъдрост от това?
Речникът „Уебстър“ дефинира „мъдростта“ като „качеството да бъдеш мъдър…, способността правилно да преценяваш и да работиш с хора, ситуации и тн., въз основа на широк обхват от знания, опит и разбиране.“ С други думи, мъдър е онзи, който е способен да търси по-дълбокия смисъл на нещата. Но за да се придобие мъдрост, е логично човек да е живял достатъчно, за да развие определена дълбочина на философското разсъждение, за да бъде в състояние да оценява опита и да се учи от него.
Епиктет може би е мислел за същото, когато е написал: „При всяко сполетяло те нещастие не забравяй да се обръщаш към себе си и да се питаш не си ли способен да се възползваш от него.“
Някои от нашите грешки, които Мария Монтесори нарича „възможности да се учим“, са по-ясни от други. Понякога ни се струва, че светът е пълен с хора, които с удоволствие ни посочват нашите грешки. Човекът, който е готов да чуе чуждата гледна точка и да признае, че може би съществуват и други подходи, е онзи, който ще помъдрява, защото резервоарът на мъдростта му се разширява.
Талмудът пита „Кой човек е мъдър?“ и отговаря „Онзи, който учи от всички“.
За да станем мъдри, трябва да сме готови да изоставим личните си виждания по определен въпрос, да се простим с предубежденията и да мислим с открит ум. Важно е да се интересуваме и да се учим от най-различни области, дори с риска да се объркаме или да изглеждаме глупаво.
Можем ли да признаем, че все още не знаем всичко и сме готови да се учим?
Ученето е процес, който може да включва и допускане на грешки по пътя към знанията. Можем ли да признаем значението на този процес? Истинската мъдрост признава, че колкото повече научаваме по даден въпрос, толкова той ни става по-интересен и толкова повече има да научим!
Мнозина са чували хората да казват „Взех си поука! Никога няма да направя това отново!“ Много рядко обаче чуваме „Това беше чудесен урок. Радвам се, че стана така, въпреки че ми причини неприятности. Сега разбирам защо пострадах. С ново съзнание мога да променя поведението си, за да не повторя същата грешка в бъдеще.“ Такъв човек смело приема своята отговорност за ситуацията. Той признава, че има избор и че може да избере нещо различно, щом не изпуска от вниманието си всяко предизвикателство, независимо дали ситуацията е положителна или отрицателна.
Мъдрият човек е и смел човек. Често си представяме смелостта чрез външни фактори – физическа сила и безстрашие в бой или в спортове. Но съществуват много вътрешни форми на смелост, които се осъзнават само от нас самите, докато се борим да преодолеем някои недостатъци. Като се изправяте безстрашно пред ролята, която сте играли в изживяванията, преценявани от вас като грешки в живота ви, вие можете да извлечете полза за бъдещия си опит и да натрупате мъдрост. Искреното желание да се взрем в себе си смело и честно може да е първата и възможно най-важната стъпка по пътя към мъдростта.
Център за Психология и Психотерапия