Някои от личните ни положителни качества, много често са свързани с академичния или професионалния ни успех: посветеност на работата, внимание към детайла, способност да се разпределя времето, добросъвестност и др. Хората, които ги притежават, обикновено са отлични ученици, студенти и служители, но понякога е трудно да се живее с тях. Често хората, които изискват толкова много от себе си, имат високи стандарти и за другите. В работната среда е възможно това да е добър подход, но в личния живот, списъците, перфекционизмът, поставянето на работата над удоволствието и приятелството, недостатъчната гъвкавост и твърдоглавието, не изглеждат толкова добре и често отблъскват хората, които ценят близостта, спокойствието и толерантността.
За да успяваме в различните сфери на живота, е необходимо известно разделение. Жонглирането с множество отговорности – като работещ, партньор, родител и приятел е истинско предизвикателство. Независимо какво правим в момента, ние гледаме на себе си като на един и същи човек. Различните ни роли обаче изискват и различни нагласи. Ако се опитаме да пренесем вертикалната структура на вземане на решения от бизнеса в семейството, най-вероятно ще се сблъскаме с негодувание и съпротива. И обратното, ако сме склонни да бъдем импулсивни, повърхностни и отдадени на удоволствията, трудно ще преуспеем в работата. В много бракове се наблюдава съюз на една личност със силни, властни черти /обикновено мъжът/ с друга с по-импулсивен и театрален характер /обикновено жена/.
Такива хора отначало биват привлечени един към друг, заради допълващите се нужди. Мъжът се нуждае от повече забавление в живота си и цени това, че жената е по-освободена и спонтанна от него. Жената вижда добре организирания и точен мъж като балансиращ импулсивните й склонности. Очевидно е защо такива връзки, често крият полъха на разочарованието и фрустрацията. Хората с компулсивен характер са податливи на депресия, както всеки, който търси съвършенство в един несъвършен свят. Те се озадачават как така успешният им подход в работата се възприема толкова зле от тези, с които живеят. Те поставят силен акцент върху контрола. Всичко, което заплашва техния начин на живот, поражда тревога. Те неизбежно се опитват да възстановят контрола и съответно двойно подсилват поведението, което е провокирало проблема. Конфликтът води до фрустрация и обезсърчение, които допълнително затвърждават усещането за провал. На практика всяка черта на човешкия характер – конкурентност, подреденост, дори добронамереност, подсилена до крайност, води до нежелани резултати. Може би това е още един аргумент в полза на умереността във всичко. Длъжни сме да признаем, че качествата, с които много се гордеем, могат да станат причина за собствения ни провал. Тук се изправяме лице в лице с понякога объркващата роля на парадокса в живота ни. Добре известен е примера с предупреждението: „Внимавай какво си пожелаваш“.
Копнежите и любовите на нашата младост, които така пламенно преследваме, често ни карат да се смеем или съжаляваме на зрели години. Мислели сме си, че определени неща ще ни направят щастливи, но те рядко успяват да го сторят. Списъкът с парадокси е безкраен: неспирното търсене на удоволствие носи болка, най-големият риск е никога да не поемаш рискове. Най-важна в случая е истината, че всяко нещо живота има и добра и лоша страна. Например отдавна чаканото повишение, означава повече пари, но и повече главоболия, мечтаната ваканция ни вкарва в повишени разходи и тн.
Много често имаме усещането, че сякаш животът се надсмива над нас със своята мимолетност. Усилията ни – да се учим, да придобиваме, да задържим това, което имаме, рано или късно ни изневеряват. Това е върховният парадокс, можем да бъдем щастливи във времето, с което разполагаме, само когато възприемем нашата тленност. Силата на връзката ни с хората, които обичаме, е функция на знанието, че всички хора и неща са преходни. Способността ни да изживяваме удоволствията изисква или здравословно отричане, или смело приемане на времето и предизвикателствата, пред които ще сме изправени.
Център за Психология и Психотерапия