Терминът „нарцистична личност“ е популярен и произхожда от древността /гръцкият мит за Нарцис, който се влюбил в отражението си/. Нарцистичните личности ги е грижа само за тях самите, за собствените им нужди и приоритети. Много хора обичат вниманието, но нарцисистът жадува за него и манипулира хората и ситуациите за да го получи. Възможно е нарцистичната личност да действа подмолно за да успее, да лъже, да мами, да украсява истината или да крои схеми, за да напредне, без да го интересува дали това ще навреди на някого. Нарцисизмът не е същото като увереността.
Истинската увереност е белег на възхитителна сила на характера. Увереността на нарцисиста всъщност е арогантност – дефект на характера, който води до грандиозни идеи и до неуморно преследване на желанията му, често за сметка на другите. Като деца всички минаваме през фаза, в която се чувстваме „център на света“ и имаме усещането, че всичко ни е позволено и ни се полага по право.
На практика обаче нарцистичните личности никога не я надрастват. Тяхната инфантилна нужда непрекъснато да им се обръща внимание, ги кара да правят какво ли не – от абсурдното до немислимото – за да бъдат център на внимание или да постигнат своето. Те пристигат със закъснение за срещи, празници и семейни събирания, забавят различни дейности, карат околните да чакат и дори да правят жертви за тях. Не се колебаят да заявят, че са най-интелигентните сред всички присъстващи. Възможно е да споменават имена на известни личности, небрежно споменавайки с кого се познават, за да ви покажат, че са близки с важни хора.
Да изглеждат добре във всеки смисъл е жизненоважно за нарцисистите. Често, почти непрестанно мислят за външността си и използват присъствието си, за да впечатлят другите. Някои такива личности се представят като много способни, но всъщност са постигнали съвсем малко. Това обаче не ги спира да се държат високомерно и да виждат себе си като величия. Когато не стане на тяхната обвиняват всеки друг, но не и себе си. Когато другите не се отнасят с тях като към специални личности, за каквито се смятат те самите, реагират с инфантилен гняв, градиращ от сърдене през мрънкане, до кипящо недоволство, а понякога и до насилие. Те могат да нападнат остро и да обвиняват с чувство на безнаказаност, да са завистливи и отмъстителни – такава е тяхната природа.
Те виждат себе си като специални и уникални и смятат всички останали или за незначителни, или за по-низши от тях. Те стават експерти в това да унижават другите, за да издигнат себе си. Нарцистичните личности имат изострена способност да усещат слабостта и несигурността у околните и да я използват, за да ги унижават или да изтъкнат себе си за тяхна сметка. Понякога те издават истинската си природа, като мъмрят съпрузите или децата си на публични места, също така могат да правят язвителни коментари с пълно равнодушие, за това колко глупав или некомпетентен е някой. Личност, която се смята за по-важна от останалите, има ограничена способност за съчувствие. Колкото повече разговаряте с подобен тип личност, толкова по-ясно усещате, че не го е грижа за вас.
Нарцисистът не задава много въпроси свързани с вас. Това, което искат всъщност е, да обърнете внимание на тях и на техните нужди и желания или да изпълнявате нарежданията им. Но тъй като са силно чувствителни към това как изглеждат, в очите на другите, те може в някои случаи да модулират и променят поведението си, за да контролират начина, по който ги възприемате. Може да действат така известно време, но в крайна сметка, истинските им чувства се проявяват. Често те се държат мило за да получат своето, а не защото изразяват истинска загриженост към другите.
Най-опасните нарцисисти са тези, чиято пълна липса на емпатия и огромна грандомания, граничат с психопатията: способността да нанасят вреда без угризения. Те нямат съвест и експлоатират околните емоционално, физически и финансово. Ако се съобразявате с тях, сте им „удобни“, ако не, са недоволни от вас.
Какво да предприемем спрямо този тип личност – Това ще зависи от много неща, между които и в каква ситуация се намирате. Може да сте в състояние да го игнорирате в службата например, а може и да нямате избор, ако ви се налага да живеете с него. Ако живеете с него е възможно да претърпите тормоз, унижения или дори психически щети. Тогава е желетелно да потърсите помощ и подкрепа, както от други близи и приятели, така и от психолог – психотерапевт. Не бива да позволявате на никого да ви казва, че трябва да останете във връзка или организация, фирма, където ще бъдете тормозени, измъчвани или превърнати в жертва. Направете необходимото за да се защитите. Опитайте се максимално да се дистанцирате от тези хора. Понякога не е лесно за осъществяване, поради много уважителни причини, но поне опитайте с помощта на специалист да установите граници, какво е допустимо или приемливо за вас.
Център за Психология и Психотерапия