За натрапливост говорим когато не се отдава да се подтиснат или изтласкат постоянно налагащи се мисли или действия, въпреки че се знае, че са безсмислени и необосновани. Ако налагащите се действени импулси или мисловни съдържания не се осъществят или се опитаме да ги изтласкаме, то резултатът е силен страх. Самите натрапливи съдържания не са патологични, а по-скоро доминиращият им характер и невъзможността за изтласкване, както и фактът, че се изживяват като безсмислени и чужди на личността. Натрапливостта дотолкова се отличава от налудността, доколкото пациентът при нея не може да изтласка съзнанието съдържания, но същевременно ги разпознава и оценява като безсмислени или като неоснователно доминиращи. Общо взето натрапливите явления проявяват склонност към постоянно повторение и към разпространение върху други области. Леки натрапливости, които не могат да се причислят към патологията, се срещат и при здрави хора. Много хора повтарят определени действия многократно, за да бъдат напълно сигурни. Отново и отново се срещат натрапливи ритуали при ядене, заспиване, миене и тн без засегнатите да изживяват мъчително тези фиксирани привички. Патологичната натрапливост, наричана още ананкастност може да намери израз в мисли, чувства и действия. Натрапливостите могат да се срещат като:
–Натрапливи представи и опасения
– Натрапливи хрумвания
– Натрапливи импулси
– Натрапливи действия
– Натраплив церемониал
– Натрапливо мислене
Натраплива представа и натрапливо опасение – При натрапливата представа в съзнанието се налагат представи, колебания, опасения, които не могат да се отстранят волево. Съществува борба между постоянно налагащите се идеи и опасения и разумното мислене. При натрапливите опасения засегнатите се страхуват за близките си, считат, че последните са в голяма опасност, въпреки че са наясно за безсмислието на опасенията си.
Натрапливи импулси – Тук преди всичко са налице натрапливости от агресивно естество, при което пациентите живеят в постоянен страх да не наранят импулсивно околните или близък роднина или да навредят по някакъв друг начин. Обикновено обаче болните не се поддават на натрапливият импулс, изпълняващо действие по правило не следва.
Натрапливи действия – Тук е налице напор за извършване на действия срещу или без собствена воля. Срещат се многобройни видове: числова, контролираща, за ред, за миене и други. Особено честа е контролиращата натрапливост, при която се проверява дали газовият котлон е затворен, светлината изключена, вратите заключени и тн. В тежки случаи пациентите с контролираща натрапливост са почти неспособни да напуснат жилището си, те отиват в повечето случаи до вратата, за да се върнат отново и да опитат дали добре е затворен например газовият кран или крана на чешмата. При натрапливостта за ред един устойчив и определен ред трябва да се поддържа отново и отново. При натрапливостта за миене на ръцете и други части на тялото се мият ненормално често, понякога до тежки кожни увреди. Натрапливите действия в повечето случаи са напредващи и засилващи се. От един натраплив синдром може да се развие натраплива болест/ малигнен натраплив синдром/. Към натрапливите действия до сега се причисляваше клептоманията, при която се чувства непреодолим напор към кражба на всевъзможни неща, също и на ненужни предмети. Сега съгласно МКБ-10 клептоманията се включва в импулсовите разстройства.
Натраплив церемониал/ритуал/ – Натрапливият ритуал принадлежи към натрапливите действия, при което е налице по-сложен акт, тоест ритуал или церемония. Въпросният пациент трябва непрекъснато да повтаря определена поредица от дейности: ако това се изостави, възниква силен страх.
Разпространеност на натрапливите синдроми :
1. Натрапливи – ананкастни личности – тук са представени в повечето случаи по-леко изразени нарушения, понякога засилващи се при бременност, климактериум или състояние на изчерпване.
2. Себенеуверени личности – тук също са налице натрапливости при постоянно съществуващо чувство на недостатъчност и вина на себенеуверения, който живее непрекъснато в страха да не е пропуснал нещо или да го е извършил зле и нередно.
3. Натраплива невроза – тук се наблюдават натрапливи явления във всички вариации от най-леката до най-тежката форма. Натстъпват общо взето през или кратко време след пубертета. Понякога се среща натраплив смях, тоест явяващ се против волята и преживян от болния като чужд по същество.
4. Депресивни фази при циклотимия – понякога при депресивни фази в рамките на циклотимия, натрапливата симптоматика може да бъде изцяло на преден план. Тогава се говори за ананкастна депресия, която често е придружена от силно чувство за вина. Честа натрапливост при депресивни е натрапливото мислене /натрапливо мисловно предъвкване, кръжене на мислите/.
5. Шизофрения – натрапливите симптоми се срещат главно в началото на заболяването. По-нататък натрапливата симптоматика приема повече налуден характер, точно тук се явява разликата с истинската натраплива симптоматика: психотичните пациенти в никакъв случай не преживяват представите си като безсмислени. При тях за разлика от пациентите с натраплива невроза, липсва съзнание за болест.
6. Мозъчни заболявания – специално при заболявания на мозъчния ствол се появяват натрапливи синдроми, но също и при множествена склероза, при съдови деменции, при епилепсии и др. Натрапливи изживявания се наблюдават в крайна сметка при най-различни психични заболявания: касае се за най-честите и всъщност неспецифични психични модели на човешки реакции. Натрапливостите са многофакторно обусловени и не могат да бъдат сведени до една единствена причина.
Център за Психология и Психотрапия
721total visits,6visits today