Макар отчаянието и разочарованието да са емоциите, най-често свързани с надеждата, други такива са:
- Желание – Нашите надежди са нещата, които желаем.
- Очакване – Когато надеждата стане конкретна и започнем да разчитаме на нея.
- Копнеж – По-неопределен и не толкова съсредоточен като желанието.
- Опасения – Разновидност на неясен страх без съсредоточаване върху определен резултат.
- Страх – Ако желаното нещо не стане действителност, може да се страхуваме от алтернативата.
- Тревожност – Ако много се надяваме на нещо, може да усещаме тревожност, особено ако се боим какво ще се случи с нас, ако надеждата ни не се осъществи.
Отделете малко време, за да направите списък с петте неща, за които най-много се надявате. Дайте на всяко от тях оценка от 1 до 10 и определете момента, в който искате всяка от надеждите да се изпълни. В отделна колонка направете списък с нещата, от които се страхувате, ако надеждите ви не се осъществят. Оценете и страховете си от 1 до 10.
Понякога се налага да живеем с неосъществените си надежди. Всеки от нас се справя по различен начин. Един се залъгва с фантазии, за да не допуска до себе си истинското отчаяние. Друг успява да се пребори с отчаянието и реалността на своето положение, отказва се от своите очаквания и е преминал към нагласа на надежда. Причините за това са няколко. Всеки човек е различен и живее свой уникален живот като част от личностното си развитие. Друга реакция на разочарованието е да не си позволяваме надежди за онова, което действително искаме. Често ни възпира страх. „Би било ужасно да се надявам за нещо, което истински искам, и да не го получа.“, си казваме ние. И за да се предпазим от катастрофалното разочарование, се надяваме на нещо, което не искаме чак толкова.
Третата реакция е цинизмът. Тя се получава, когато човекът отрича, че надеждата съществува или я отхвърля като абсолютна наивност. „Всичко е случайност, така че няма смисъл да се надяваме.“, може да каже той. А всъщност иска да каже: „Щом не мога да контролирам изцяло положението и да получа онова, което искам, тогава всичко е безсмислено.“
Надежда и фантазии
Надеждата е свързана с въображението. Ние си представяме дадена ситуация, която по някакъв начин решава сегашния ни проблем. Може би не се разбирате особено добре с началника си. Той се отнася особено критично към вашите усилия и ви кара да се чувствате нервни и несръчни. Ако това положение ви подлага на напрежение, може да започнете да си фантазирате.
Фантазията най-често има следното съдържание: Началникът ви е сменен или съкратен. Вие сте помолени да заемете неговото място. Справяте се отлично и получавате похвалите на всички. Тайно започвате да се надявате, че това наистина ще се осъществи. Понякога след тежък ден с началника си, откривате как навлизате във фантазията и прибавяте към нея нови подробности. Проблемът е, че нямате властта да осъществите надеждата си и тови ви възпира да предприемете каквито и да било положителни действия. Изграждате въображаемо бъдеще около едно положение, което е извън ваш контрол.
В някои случаи е добре да си пофантазираме малко. На моменти действителността е доста тежка и ако има граници, фантазията няма да ни се отрази зле. Но ако фантазията ни пречи да видим положението такова, каквото е и не сме в състояние да й сложим граници, нещата се обръщат. Докато не погледнем истината в очите и не преживеем отчаянието, фантазиите ще ни парализират.
Център за Психология и Психотерапия