В живота на всеки един от нас настъпва момент, когато осъзнаваме, че сме отговорни за собствената си радост.
Дълготрайното щастие не идва от друг човек или от материални вещи. Чувстваме се приятно в компанията на определени хора и трайните връзки ни радват, но след известно време започваме да приемаме нещата за даденост. Предметите губят блясъка, който са имали в началото. А най-близките ни хора понякога не са съгласни с нас или имат нужда да насочат вниманието си в друга посока. Ежедневната радост, за която толкова копнеем, идва, когато сме наясно със собствените си човешки нужди и когато намерим начин как да ги задоволяваме.
Ейбрахам Маслоу, основател на модерната хуманитарна психология, лансира теорията, че човек има определени първични желания, които трябва да осъществи, за да има успех. Той е изградил основна йерархия на нуждите, която е призната от много теоретици и е използвана за основа – известна е под названието „пирамидата на Маслоу“.
Тя започва с най-първичните нужди за храна и подслон и завършва с най-възвишените нужди за цел и лична реализация. В стремежа си да имаме сигурност в живота ние преследваме както първичните си физиологични нужди, така и една стабилна обстановка на мир, любов и радост. Нуждата си от несигурност запълваме чрез разнообразието, изненадите и малките предизвикателства. Необходимостта ни от значимост е задоволена, когато бъдем признати и оценени от другите и заслугите ни бъдат забелязани. Връзката идва от обичта към другите, чувството, че сме обичани и усещането за притежание. Необходимостта от развитие се запълва от традиционното образование, индивидуалното обучение и най-вече от житейския опит. А нуждата да дадем своя принос и да оставим наследство задоволяваме, като си намерим подходяща работа, отделяме доброволно време за нещо и бъдем добри родители на децата си.
Чрез някои свои постъпки задоволяваме едновременно различни свои нужди. Колкото и обикновени да са тези нужди, предизвикателството идва, когато се опитваме да ги задоволим в своя индивидуален стил.
За някои хора злоупотребата с алкохол и взимането на наркотици временно задоволява нуждата им от връзка с другите. Човек може да изпитва сигурност, защото за известно време от наркотиците се чувства по-добре. Освен това се чувства и значим, защото под влиянието на алкохола и наркотиците е склонен да се самозалъгва и надценява. Това е едно от предизвикателствата на тези пристрастявания. На пръв поглед изглежда, че те могат да задоволят много от човешките нужди. И преди да осъзнаем, че това е само една илюзия, ние вече сме станали зависими от тях.
Същото се отнася и за храната. Когато сме в стрес, хубавата храна ще ни накара да се почувстваме по-добре, а разнообразието от храни е безкрайно. Храната може да е едно от най-големите удоволствия в живота, но в същото време тя може да доведе до затлъстяване, различни заболявания и смущения в храненето, ако се превърне в нашия единствен начин да задоволяваме нуждите си.
Именно затова е много важно да се научим съзнателно да задоволяваме нашите потребности. Ако сме склонни да правим това по някакъв деструктивен начин, трябва да бъдем изключително предпазливи. Логично е първо да преценим кои свои нужди задоволяваме с деструктивното си поведение и после да потърсим друг начин за тяхното запълване. Същите потребности, които сме задоволявали чрез злоупотреба например с храна, алкохол или секс, могат да бъдат запълнени по по-здравословен и продуктивен начин.
Постарайте се да постигнете умението да задоволявате нуждите си. Когато искате да направите нещо, обмислете кои свои потребности ще задоволите. Ако има неща, които трябва да свършите, но не искате, обърнете внимание на реакцията си и преценете кои ваши нужди ще останат незадоволени.
Център за Психология и Психотерапия