Наднорменото тегло е проблем, с който можете да се справите, като използвате мозъка си по нов начин. Над една трета от американците са с наднормено тегло, а над една четвърт страдат от затлъстяване. Като оставим настрана медицинските причини, тази епидемия е предизвикана от избора, който правим. Затлъстяването вече е излязло извън границите на разумното, защото разумът не дава резултат.
Къде грешим? В миналото за винов
ник се смяташе моралът. Затлъстяването беше признак на слабост на характера – отживелица, когато лакомията е била един от седемте смъртни гряха. Дълбоко в себе си хората с наднормено тегло, бяха обвинявани, че не им достига воля. Само ако можеха да спрат да си угаждат! Само ако можеха да спрат да се наказват с поглъщане на калории, които дават стимул на един порочен кръг. С яденето се трупат допълнителни килограми, което води до влошена самооценка, а тя от своя страна създава предпоставки да се утешавате, като поглъщате още по-големи количества храна.
Решенията са осъзнати, но навиците – не.
С това елементарно твърдение ние започваме да излагаме въпроса за наднорменото тегло от гледна точка на мозъка. Неосъзнаващите части на мозъка са обучени да искат да получават храна, която не е нужна на висшия мозък. Люшкането между преяждането, угризенията и следващото преяждане може да бъде обяснено с понятията на физиологията. Хормоните, които служат като естествени сигнали и показват, че сте задоволили глада си, или са потиснати, или са неутрализирани от други хормони, които съобщават за наличие на вълчи апетит. Не става въпрос за храната. Колкото и съблазнителна да е една мелба или една огромна пържола, те не водят до пристрастяване.
За каквдо става въпрос тогава?
Отговорите, които вече са ни известни, сочат към безсилие. Правилното хранене и доброто здраве зависят от толкова много фактори, че причините са навсякъде, накъдето се обърнем. Според експертите хората надебеляват като:
- Ниска самооценка
- Лоша визия за собственото тяло
- Наследствена обремененост от затлъстяване
- Генетична предразположеност
- Лоши хранителни навици, изградени в детството
- Приемане на нездравословни, богати на добавки и консерванти храни
- Намаляване на количеството на пълноценните храни
- Увлечение по „перфектното“ тяло, което в повечето случаи е непостижимо
- Липса на резултат от постоянното спазване на диети, или така нареченият „йо-йо ефект“.
Когато се сблъскаме с подобно обезсърчително натрупване на фактори, базисният ум се затормозява. Това води до познатите модели на саморазрушително поведение. Всяка неуспешна диета за отслабване води до следващата поради безсилие и разочарование. Провалът задълбочава разочарованието, но в същото време ви прави склонни да търсите средства, с които да си подобрите настроението: оказваният от глада, навиците и илюзиите натиск, който не се подчинява на разума, пречи на висшия мозък да взема решения.
Как би могъл мозъкът да промени тези модели?
Преди всичко е нужно да сключим примирие с наднорменото тегло. Базисният мозък губи битката. Изследванията показват, че много хора, които пазят диета, отслабват, но почти никога не успяват да задържат килограмите, които са достигнали, за повече от две години. Онези, които все пак успяват, споделят, че оттук нататък са подготвени психически да внимават за калориите до края на живота си. Химията на мозъка не прощава на никого. Хората, които пазят диета, се чувстват още по-гладни, след като отслабнат с няколко килограма. Австралийски изследвания обясняват този феномен с биологичната промяна. Те са установили, че в стомаха на хора, които са успели да намалят теглото си с диета, а после отново са започнали да пълнеят, нивото на грелина – така наречения „хормон на глада“ – е 20 процента по-високо в сравнение с периода преди диетата.
Това, от което има нужда човекът с наднормено тегло, за да не се държи саморазрушително, не е нов мозък, нито по-добър метаболитен регулатор, или балансирани хормони, тоест отговорът не се съдържа в тези фактори – те са вторични, а основното в случая е равновесието. Равновесието в схемата на мозъка се нарушава, когато дейността на отговорните за импулсивното поведение области се засилва, а дейността на отговорните за рационалното вземане на решения области отслабва.
Повтаряемостта на негативните модели също се отразява на вземането на решения, защото когато изпитвате вина или се смятате за неудачници, низшите части на мозъка ви имат надмощие над церебралния кортекс. Равновесието се възстановява, ако се вземат решения, водещи до самоутвърждаване, което в случая означава да не посягате към храна, за да си оправите настроението. След като е възстановил равновесието си, мозъкът естествено ще остане в това състояние. То е известно като „хомеостаза“ и е един от най-мощните механизми, който е присъщ на вегетативната нервна система, чието друго наименование е „автономна нервна система“. Уникалното при мозъка е, че той се управлява двустранно.
Процесите протичат автоматично, но ако им дадете указания да се извършват по определен начин, тогава влизат в действие волята и желанието. Въпросът обаче не опира до волята. Волята включва сила. Иска ви се да си хапнете още едно парче от тортата, но устоявате на изкушението, защото така сте решили. Това не е воля а съпротива. Колкото повече се съпротивлявате на едно нещо, толково по-устойчиво става то. Докато водите вътрешна борба между силното си желание и онова, което е добро за вас, поражението е неизбежно.
Център за Психология и Психотерапия
14total visits,5visits today