Когато те срещна – ще се надявам да е на ръба на сезоните, за да можем да ги направим наши. Когато те срещна бих искала да са те кръстили с кратко име, за да мога да го разширя.
Когато те срещна бих искала да си живял някъде, където не е имало снежни зими. Искам да ти подаря моето усещане за сняг – полянката пред хижата, гоним се, целим се със снежни топки. После оставяме в снега извивките на телата си и смехът на вътрешните ни деца ехти из нас.
Когато те срещна бих искала вече да са те чупили, за да мога да практикувам кинцуги. Със златния прашец на вярата си да укрепят по нов начин пукнатините ти.
Когато те срещна бих искала да си топографорал чужди тела, за да можеш да припознаваш моята карта.
Когато те срещна бих искала да не си забелязвал как нацъфтелите черешови градини съблазняват вятъра. Искам аз да ти покажа как розовите листенца занасят посланията ни нагоре към небесата.
Когато те срещна искам да нямам усещането, че сме се срещали преди.
Когато те срещна бих искала да не е толкова студено като днес. В такива утрини моето такси не идва, защото всички.други ползват таксита.
Когато те срещна бих искала да е на ръба на сезоните. Там всичко е възможно. А гълъбите от отсрещната църква се усмихват на мантруването ми против студ.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия – гр. София, гр. Пловдив
121total visits,3visits today