Заедно с нервните деца при специалистите идват и не по-малко изнервени родители. Понякога се оплакват от нещо съвсем различно, но след кратък разговор признават, че именно нервите на детето са причина за посещението им. Обикновено родителите казват: „Да, детето ни е нервно. Не знаем защо, не знаем какво да правим.“ В крайна сметка те не са взели под внимание, че детето също може да има неприятности, свой собствен свят и често пъти неосъществени мечти. Да, ние възрастните имаме проблеми, грижи, недостатъчно пари….ами детето? Защо то е нервно? Та нали има всичко или почти всичко, от което се нуждае. Трябва само да слуша, да яде, да си учи уроците – какво повече му трябва? Получава играчки, игри, велосипед и какво ли още не. Така че би трябвало само възрастните да изпадат в стресови състояния и да бъдат нервни.
Това обаче не е вярно: Независимо от възрастта си, децата изживяват стресове така, както и възрастните, само че по малко по-различен начин.
За детето фактът, че не си е изпило млякото, може да се превърне в стрес. Освен това нервността на стресираните възрастни, автоматично рефлектира върху децата. Те живеят с нас, слушат ни какво говорим, наблюдават ни. Нашите преживявания се отразяват много силно върху психиката на детето, което е съвършеният наблюдател – на нас, на начинанията ни, на тревогите ни. Така че, когато възрастните са напрегнати и дават воля на нервите си, те травмират детската психика. Децата попиват всичко, което наблюдават у нас, включително и нервните изблици. Те съхраняват в съзнанието си това, което ние не забелязваме или си мислим, че никой друг не би забелязал.
С децата трябва да се разговаря, да им се повтаря, да се проявява голямо търпение към тях. Желателно е родителят да мотивира своите действия пред децата си, така че те да разберат, защо мама или татко постъпват по определен начин, а не да си внушават, че са необичани или пренебрегвани. По този начин се избягва нараняванетона детската психика, а родителите запазват своя авторитет.
Изпълняването на всяка детска прищявка има по-скоро негативен ефект. Затова родителят не бива да се комплексира, ако поради парични затруднения, не може да удовлетвори желанията на децата си. Липсата на пари е обяснение като всяко друго. Следователно, когато родителят трябва да отклони детския каприз, добре е детето да разбере причините за това и ако е възможно, само да се откаже от него.
Често по-чувствителните деца преживяват всичко вътре в себе си, скрито, без да го споделят. Например оценките в училище или физическото си несъвършенство /затова вината не е тяхна/. Случва се да бъдат тормозени от свои връстници или пък мечтаят да доминират над останалите, а да не успяват да направят това. Училището им се струва несправедливо, учителите – също.
Съществува и едно често срещано явление със силно негативни последици върху психиката на детето. Съществуват родители, които желаят чрез децата си да реализират някогашните си неосъществени мечти и амбиции. Не бива насила да се принуждава детето да се занимава с нещо, за което няма желание, нито заложби. Подобни примери има много. Трябва внимателно да се избягват болните родителски амбиции, ако не искаме детето да се превърне вместо в шампион, в силно стресиран неврастеник.
Център за Психология и Психотерапия
„Победете стреса, депресията и неврозите“
548total visits,6visits today