Невротичната вина е заучена, неприсъща на собствения ни организъм, реакция на външен стимул или изискване. Тя ни показва, че сме накърнили очертанията на нечия чужда истина. Няма как да се освободим от това чувство чрез признание и компенсации, то продължава да ни терзае. То произтича от невротичното его и не води до равновесие, а създава вътрешен конфликт.
Вината е убеждение или присъда. Основателната вина играе ролята на съд, пред който изправяме сами себе си.Невротичната вина обаче е присъда над нас, която води до разруха и непродуктивна болка. Основателното чувство за вина се разсейва, когато се помирим и предприемем стъпки да възстановим щетите. Невротичната вина търси облекчение в наказанието. В основателната вина има чувство на отговорност. Невротичната вина съдържа само упрек. Основателното чувство за вина е зряла реакция, невротичната вина е реакция на уплашеното дете вътре в нас.
КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ВИНАТА
Винаги, когато изпитваме невротична вина, ние всъщност отказваме да признаем нещо. Вината е тактика, която използваме за да избегнем определени чувства и истини.
1. Прикритие за страха
Вината, която ни възпира да действаме, може да прикрива страха ни да отстояваме себе си.Когато тя ни обземе след като сме взели смело решение,това може да се дължи на страха ни от загубата на любов или одобрение от страна на другите. Може да се опасяваме, че няма да ни харесат или ще изгубим контрол, след като сме прекрачили определени граници. Предварителното усещане за вина пък може да ни парализира и тогава ставаме пасивни и блокираме. А вината, която ни обзема след като направим нещо, ни кара да се срамуваме и плашим от отмъщение или от това да разкриваме пред другите или пред самите себе си, други страни на личността си.
2. Бягство от отговорност
Невротичната вина ограничава дееспособността ни до едно-единствено действие, което възприемаме за легитимно. По този начин тя спъва въображението. Докато сме обзети от чувството за вина, ние сме слепи за съществуването на различни възможности и дори не знаем какво всъщност искаме. По този начин вината ни пречи да отстояваме себе си.
3. Бягство от истината
Понякога вината се използва като средство за бягство от неприемливата истина. Като дете например вместо да се изправите пред болезнения факт, че родителите ви не се обичат, вие сте решили да вярвате, че вината е у вас – тъй като просто не отговаряте на техните очаквания. Така липсата на любов от тяхна страна се е превърнала изцяло във ваша грешка.
4. Замаскиран гняв
Вината може да се появи, когато изпитваме основателен гняв към авторитарен родител, властна фигура или приятел, който по някакъв начин ни е оказал натиск или ограничил. Тъй като смятаме, че е грешно или опасно да изпитваме или изразяваме този гняв, излиза, че проблемът е в нас и така неизразеният гняв се обръща навътре и се превръща във вина. Тази вина освобождава другите от отговорност, а ние тормозим себе си с гнева, който е бил предназначен за тях.
РАБОТА ВЪРХУ ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА
Невъзможно е да ликвидираме невротичната вина изцяло. Трябва да й позволим да съществува в съзнанието ни, но да не й позволяваме да определя действията или бездействието ни. Трябва да следваме своя избор, независимо от чувството за вина, а не само когато то отсъства.
Нужно е и да обърнем внимание на въпроса какво прикрива вината ни? Дали не е маска за страха, отказ от отговорност, прикрит гняв, отричане от истината и тн.?
Щом почувстваме невротична вина трябва да я разчетем като сигнал, че бягаме от нещо. Тогава вината се разсейва достатъчно, за да можем да насочим вниманието си към истинската възбуда и чувство, които са я провокирали. Тогава вината се превръща в това, което винаги е била: схващане и предположение, а не присъда – мисъл, а не реалност.
Страхът е блокирана възбуда, гневът е възпламенена възбуда, вината е неправилна възбуда.
Център за Психология и Психотерапия