Ако се съпротивлявате или се борите с първоначалните симптоми на паниката вероятно това ще ги влоши. Важно е да не се стягате в отговор на паническите симптоми и да не се опитвате да ги прогоните като ги потискате. Въпреки, че е важно да действате, вместо да бъдете пасивни, пак не бива да се борите с паниката. В своите книги “ Надежда и помощ за нервите ви“ и „Облекчаване на нервното страдание“ Клеър Уийкс описва четиристъпков подход за справяне с паниката:
- Изправете се пред симптомите – не бягайте от тях.
Опитът да потиснете или да избягате от първите симптоми на паниката е начин да си кажете, че не можете да се справите със ситуацията. В повечето случаи това само я засилва. По-конструктивната нагласа е: „Добре, ето пак се случва. Мога да позволя на тялото си да изпита реакциите и да се справи с това. Правил съм го и преди.“
- Приемете онова, което тялото ви прави – не се борете с него.
Когато се опитвате да се борите с паниката, вие просто се стягате, което само засилва тревожността ви. Възприемането на противоположната нагласа – да се отпуснете и да позволите на тялото си да преживее реакциите / като сърцебиене, стягане в гърдите, потене на дланите, световъртеж и тн./ ще ви позволи да понесете паниката много по-бързо и лесно. Ключът е да наблюдавате състоянието на физиологична възбуда в тялото си – независимо колко необичайно или дискомфортно ви се струва – без да реагирате със засилване на страха и тревожността.
- Понесете се на вълната на паниката, вместо да се опитвате да си пробивате път през нея.
Клеър Уийкс прави разграничение между първичен и вторичен страх. Първичният страх се състои от физиологичните реакции в основата на паниката. Вторичният страх възниква, когато започнете да се боите от тези реакции чрез изплашени мисли като „Не мога да се справя с това.“, „Трябва да се измъкна оттук веднага.“ или „Ами ако другите видят какво става с мен.“ Въпреки, че не можете да направите кой знае какво за първичния страх, бихте могли да елиминирате вторичния, като оставите състоянието на възбуда да следва своя ход, вместо да се борите или да реагирате със страх на него. Можете да не се плашите от телесните си реакции, а да ги оставите и да си казвате окуражаващи неща като: „И това ще мине“, „Ще оставя тялото си да си свърши работата и ще го преодолея.“ или „Справял съм се с това преди, мога да се справя и сега.“
- Изчакайте
Паниката се дължи на внезапен прилив на адреналин. Ако оставите предизвиканите от този прилив телесни реакции да следват своя ход, голяма част от адреналина ще бъде метаболизиран и резорбиран за три до пет минути. Щом това стане, ще се почувствате по-добре.
Пристъпите на паника са ограничени във времето. В повечето случаи паниката достига своя пик и започва да намалява само за няколко минути. Вероятно ще отшуми бързо, ако не я влошавате като се борите с нея или като реагирате със засилен страх /предизвиквайки вторичен страх/и казвайки си плашещи неща.
Център за Психология и Психотерапия
158total visits,10visits today