Някои от най-наситените и смислени преживявания в човешкия живот, са продукт на семейните отношения. Много успешни мъже и жени биха потвърдили казаното от Лий Якока: „Имах прекрасна и успешна кариера. Но в сравнение със семейството ми, тя няма никаква стойност.“
От най-дълбока древност, хората се раждат и прекарват живота си в групи от родственици. Семействата варират по големина и състав, но навсякъде по света, индивидът чувства особена близост с роднините, с които взаимодейства много по-често, отколкото с външни хора. Социобиолозите твърдят, че силата на предаността към членовете на семейството е пропорционална на количеството общи гени: например брат и сестра споделят петдесет процента от гените си, а двама първи братовчеди, половината от това количество. Следователно, специалните чувства, които храним към своите роднини, могат да се разглеждат, просто като механизъм, чиято цел е гените на собствения род да бъдат съхранени и възпроизведени.
Тъй като семейството е нашата първа и в ред отношения, най-важна социална среда, качеството на живота ни зависи в голяма степен от това, доколко успяваме да внесем наслада във взаимодействията с роднините. Защото независимо колко са силни биологичните и културните връзки, между членовете на семейството, не е тайна, че роднините хранят един към друг твърде разнообразни чувства. В някои семейства атмосферата е топла и подкрепяща, в други – тежка и напрегната, в трети Азът на членовете се намира под заплаха във всеки един момент, в четвърти пък властва непоносима скука.Както е казал Джон Флетчър: „Онези, които обичаме, могат да ни наранят най-дълбоко.“
Очевидно семейството може да носи щастие или да бъде непоносимо бреме. Коя от двете възможности ще се реализира, зависи до голяма степен от това колко психична енергия, влагат членовете на семейството, във взаимоотношенията си и особено във взаимопомощта за постигане на индивидуалните цели. Допреди няколко десетилетия семействата имаха дълъг живот, тъй като родители и деца, бяха принудени да живеят заедно по външни причини. Ако в миналото разводите бяха рядкост, то не е защото, брачните партньори са се обичали повече, а защото, всеки е имал конкретна потребност от другия. Съпругът от жената, която да готви и чисти дома, съпругата от мъжа, който да осигурява прехраната, а децата от двама родители, за да са нахранени, отпочинали и да направят първите си стъпки в живота. Естествено причините за съхраняване на брака и съвместния семеен живот, могат да не бъдат само външни. Много радости и шансове за израстване са възможни, единствено в контекста на семейния живот, и този потенциал е по-реализируем днес повече от всякога. И ако все по-малко семейства крепят съществуването си на взаимната изгода, броят на семействата, които живеят сплотено, благодарение на насладата от взаимоотношенията си, като че ли се повишава.
Когато едно семейство има общи цели и отворени канали за комуникация, когато осигурява атмосфера на доверие и все по-комплексни възможности за действие, животът му се превръща в наслада. Неговите членове спонтанно фокусират вниманието си, върху груповите си взаимоотношения и до известна степен забравят, индивидуалния си Аз и разнопосочните си цели, за да преживяват радостта от принадлежността към една по-комплексна система, обединяваща отделните съзнания в единна цел. Една от основните заблуди на нашето време е, че семейните отношения се развиват от само себе си, и че е най-добре да се отпуснеш и да ги оставиш да следват естествения си ход. С това схващане обичат да се успокояват особено мъжете. Те знаят колко е трудно да успееш в работата, колко много усилия е необходимо да вложиш в кариерата. Затова у дома искат просто да разпуснат с нагласата, че никой от семейството няма основание да ги безпокои с по-сериозни изисквания. Те често хранят една почти суеверна вяра в неприкосновеността на семейството. И едва когато, стане твърде късно – членовете на семейството например, са се отчуждили, много мъже си дават сметка, че и семейството, подобно на всяко друго съвместно начинание, се нуждае от постоянно влагане на психична енергия.
Безусловното приемане, пълното доверие, което членовете на семейството трябва да проявяват един към друг, имат смисъл единствено когато, са съпътствани от щедро влагане на внимание. В противен случай, те изглеждат преструвка, на практика неотличима от безразличието.
Център за Психология и Психотерапия