Колко пъти сте пропускали да се възползвате от предоставилата ви се възможност, сте се бояли да не допуснете грешка? Колко пъти сте си налагали ограничения, защото сте се опасявали да не изглеждате като глупак в очите на връстниците си? Почиващите върху страха самоналожени ограничения трудно се преодоляват. Колкото по-скоро се научите да се справяте конструктивно с подобни страхове, толкова по-добре ще е за вас, защото „онези“, които рядко правят грешки, рядко правят открития.“
Животът ви ще бъде толкова интересен и стимулиращ, колкото са откритията, които си позволявате да правите.
Затварянето в рамките на познатите параметри на мисълта и действието вероятно ще ви предпази от грешки, но същевременно ще ви попречи и да живеете пълноценно и вълнуващо. Да изследваш тайните на мисълта, чувствата и действията означава да се озовеш на места, където никога не си бил. На подобни места не е трудно да допуснеш грешки. Но грешките са негативни, само когато спъват по-нататъшното ни израстване. Ако поради страх да не допуснете грешка се боите да експериментирате с нова мисъл или да опитате нов подход към упорит проблем, може би правите възможно най-голямата грешка.
Макар, че сигурно е глупаво и безполезно да се боиш да пристъпиш в непозната територия. Ако желаете да се развивате, ще откриете, че всяка нова ситуация ви заварва по-способни да се справите с нея. Насоката може да бъде интуитивна или да дойде от някой друг, но със сигурност ще се появи.
Макар грешките да предизвикват стрес и болка, те са и чудесна възможност да се поучите какво да не правите следващия път. Често човек научава повече от грешките си, отколкото от официалните инструкции за правилния начин на действие. Методът на пробата и грешката, който ви позволява да видите резултата от неправилните си действия, често е велик учител.
В книгата си „Трябва да продължиш да танцуваш“ Тим Хенсъл изтъква колко е важно да превъзмогнеш обстоятелствата и привидните грешки. Той разказва как Джон Бъниан написва „Напредъкът на пилигрима“ в затвора. Флоранс Найтингейл, твърде болна, за да стане от леглото, реорганизира английските болници. Полупарализиран и под постоянна заплаха от апоплектичен удар, Луи Пастьор е неуморен в атаките си срещу болестта. През по-голямата част от живота си американският историк Франсис Паркмън изпитва такива страдания, че не може да работи по-продължително от пет минути. Зрението му е увредено дотолкова, че успява да надраска само по няколко огромни думи в ръкописа, и въпреки това съумява да напише цели двадесет тома великолепна историческа литература. Тези хора са били непоколебими в усилията си да постигнат максималното с наличните си ресурси.
Независимо дали го осъзнавате или не, вие сте получили много таланти, които могат да ви отведат толкова далеч в живота, колкото пожелаете. Не правете грешката да ги заравяте от страх да не сгрешите. Нали не искате един ден да погледнете назад към живота си и да съжалите, че не сте се възползвали от някаква възможност, защото сте се опасявали от грешка. Вместо това, развивайте талантите си мъдро, убедено, самоуверено и по най-добрия според вас начин и навярно ще се радвате на плодотворен и вълнуващ живот!
За всеки от нас животът наистина е упражнение по израстване и развитие. Той може да бъде прекрасно и вълнуващо преживяване. В житейския си път неминуемо се сблъскваме с изпитания и проблеми, грешим и се чувстваме победени. Може да разбираме или да не разбираме причините за това. И вероятно разбирането на причините не е толкова важно, колкото съзнанието, че сме способни да направим нещо за нуждите, проблемите и изпитанията. Ако се притеснявате заради нещо, което може да се възприеме като грешка, намерете смелост в цитата на списание Гайдпостс: „Мъката гледа назад, безпокойството гледа наоколо, вярата гледа нагоре.“
Център за Психология и Психотерапия
522total visits,1visits today