Човек винаги може да открие нещо красиво, стига просто да го потърси. Съсредоточете мислите си върху доброто, красивото и истинското в живота, вместо върху противоположното. Положителното и любящо отношение към живота и хората, ще ви помогне осезателно да почувствате присъствието на Вселената в живота си, да употребите по най-добрия начин жизнената си енергия и да задействате магията, отваряща всички врати“, отбелязва Ребека Кларк в своята книга „Пробивът“.
Мисълта – актът или процесът на мислене – е една от най-важните сили или способности, които притежаваме, и както повечето от тези качества, може да се използва позитивно или негативно в зависимост от нашия избор. Много хора не са научени да разбират и използват позитивната сила на мисълта, която философите често наричат „главната сила на ума“.
Възможно ли е за хармоничния живот да е също толкова важно да умееш да мислиш правилно, колкото е да умееш да говориш или да постъпваш правилно? Нашите мисли са инструментите, с които извайваме живота си върху субстанцията на вселената. И не е ли съвсем логично, както казва Имелда Шанклин в книгата си „Какво си ти?“, че „когато управляваме своя ум, управляваме своя свят“.
Въздействието на нашата нагласа върху живота ни, е илюстрирано в чудесната история, която дълго време се разказва.
„Разхождали се двама приятели в парка. Спряли се да поседнат и да побъбрят на една пейка, гледаща към детска площадка с люлки. Докато си почивали, наслаждавайки се на топлите слънчеви лъчи и звуците на щастливия детски смях, по пътеката с пъргава походка се задал мъж на преклонна възраст, люлеейки чадър, с бейзболна шапка, яркочервена жилетка над панталона в цвят каки и риза на червени и бели квадратчета. Той се усмихнал за поздрав и са насочил направо към близката люлка. Оставяйки чадъра си на земята, мъжът се настанил в една от люлките и енергично, с огромна наслада, започнал да се люлее. Видът и поведението му за момент втрещили приятелите. След малко човекът спрял да се люлее, взел чадъра си и продължил по пътеката. Когато се изравнил с пейката, на която били приятелите, мъжът се спрял, усмихнал се и казал, че идва в парка всеки ден, залюлява се точно петнадесет пъти и продължава разходката си. От този човек струяло жизнелюбие. В очите му блестяла радостта от съществуването и той дори не разбрал какъв подарък, направил на приятелите онзи ден.
Обикновената му, детинска жизнерадост и ентусиазмът му към живота дълбоко развълнували приятелите.
На много хора им е трудно да проумеят огромната енергийна мощ на обикновената мисъл. По-лесно им е да разберат генерираната от парата или електричеството енергия. Те могат да видят действието на тези сили и да разберат функциите им, докато енергията на мисълта изглежда по-неясна и не толкова лесно разбираема.
Анализаторите на умствените процеси често отбелязват, че мисловната енергия действа в две посоки: пряка и непряка. Непрякото действие на мисълта изглежда лесно разбираемо, тъй като индивидът очевидно трябва да помисли на определено равнище, преди да направи нещо. Можем да приемем мисълта като мотивираща сила зад действието, точно както знаем, че електричеството е силата, стояща зад осветлението в дома ни.
Всеки, бил той богат или беден, млад или стар, носи силата на мисълта в ума си. Важното е да се научим да използваме подобаващо тази огромна мощ.
Кога за последен път се качихте на люлка? Кога за последен път направихте нещо „щуро“, което ви тласна отвъд сегашните ви рамки и показва на света, че сте истински живи? Кога детското вътре във вас политна свободно, радостно и развълнувано?
Възрастта не е извинение, мнението на другите за вас не е извинение, и собствената ви ограничаваща представа за себе си също не е извинение да не прегърнете живота и да го изживеете пълноценно. Духът ви може да бъде както като развълнувано дете, така и като неостаряваща мъдрост.
Истински ли вярвате, че за духа ви няма ограничения? Ако е така, кое ви пречи да живеете пълноценно? И тук говорим за пълноценност на всички равнища – здраве, връзки, работа, научна дейност, финанси, интелект и емоции!
В „Трипитака“ има сборник с поговорки, наречен „Пътят на Закона“ /Дхамапада/, които обхващат основните будистки вярвания, представени по лесен за разбиране и запомняне начин. Сред тези поговорки откриваме някои, които изтъкват важността на мислите ни:
„Онова, което сме, е резултатът на нашите мисли: то се корени в мислите ни и е изградено от мислите ни.“
„Ако някой говори или действа злоумишлено, страданието го следва така, както колелото следва вола, теглещ каруцата , ако човек говори или действа чистосърдечно, щастието го следва, както сянката му и никога не го напуска.“
„С бдителност, въздържаност и самоконтрол мъдрият ще направи за себе си остров, който никой потоп не ще залее.“
„Макар човек да влиза в битка хиляди пъти срещу хиляди мъже, само ако покори себе си, той е велик победител.“
„Добрите хора блестят отдалеч като върховете на Хималаите.“
Център за Психология и Психотерапия
224total visits,1visits today