От 70-те години тази разновидност на тревожните разстройства доби нарастваща актуалност както за психотерапевтичната практика, така и в научните изследвания. В миналото разстройството обикновено се класифицираше към страховата невроза. В съвременните схващания за него и разработените диагностични указания, то добива много по-точни граници и по-ясно съдържание. Средната възраст, на която се отключва паническото разстройство е 20 години и по-често се среща при жените. Основната проява на паническото разстройство са повтарящи се пристъпи на паника – особено засилена тревожност, до степен на ужас, които настъпват без ясна провокираща ситуация, имат различна интензивност и са съпроводени от силен вегетативен дистрес, без да може да се открие органична причина.
Физически симптоми при паник атаките:
-пристъпно сърцебиене, учестен пулс
-болки и тежест в гърдите
-усещане за трудно поемане на въздух
-задушаване, световъртеж
-гадене
-проблеми със стомаха
– изпотяване
– тремор /треперене
– обливане на топли и студени вълни
– замаяност
– нервност
-свръхактивност
-невъзможност за отпускане
-слаба или липса на концентрация
-главоболие
– шум в ушите
-иглички в ръцете и краката
-слабост и умора
-психическо изтощение
– завишена киселинност на стомашните сокове
-чести позиви за уриниране
-запек или диария
-влошване на отдавнашни заболявания или болки
-пресъхване на устата и гърлото
Психически симптоми при паник атаките:
– страх от смъртта
– страх от полудяване
– страх от нова паническа атака
– безсъние, страх от заспиване
-желание за споделяне
-желание за оплакване
-желание да избягаш някъде и да се скриеш
-страх от незабавен припадък или смърт
-страх от провал
-страх от злепоставяне в обществото
-човек става по-дребнав, подозрителен и мрачен
– повишена раздразнителност
-безпокойство, напрежение, тревога
– намалена способност за концентрация и изпълнение на задачите
– чувство за преживяване на ужас
– дереализация – чувство за загуба на връзка с реалността
– деперсонализация – чувство за загуба на контрол над собственото тяло и психика
-невъзможност за удоволствие при изживяване на радостни събития както преди
Отначало пристъпите възникват без ясна връзка със ситуацията. Впоследствие страхът от вегетативния дискомфорт и физическа застрашеност, може да доведе до отбягване на такива ситуации, в които човека би се чувствал безпомощен, лишен от подкрепа и възможност да получи „мерки за спасение“, при евентуално настъпване на нов пристъп. По този механизъм страхът се свързва вторично с определени ситуации – широкото пространство на площадите, градския транспорт, големите магазини, много оживените от трафик улици, асансьори и тн. В най-тежките случаи, страдащите се страхуват въобще да излизат, сами извън дома си или да остават сами в дома си. Стига се до така нареченото паническо разстройство с агорафобия. Съчетанието на агорафобия с паническо разстройство не е задължително и двете състояния, могат да се проявяват и самостоятелно. Между пристъпите, страдащите могат да са относително свободни от симптоми, но могат и да очакват с тревога настъпването на следващия пристъп.
Лечението на паническото разстройство, може да включва медикаменти – различни видове антидепресанти и при силен панически пристъп бензодеазепини – успокоителни, или билкови продукти, както и капки на д-р Бах. По-съществено е предпазването от следващите пристъпи и овладяването на тревожността между атаките. При изграден ситуационен страх, с или без агорафобия, значително място има провеждането на психотерапевтични сеанси, използване на когнитивно-поведенчески реструктуриращи техники, релаксации, визуализации, автогенен тренинг, изграждане на умения за самокнотрол, десенсибилизация със страха и тн.
Център за Психология и Психотерапия
208total visits,1visits today