„Не се доверявай на никого и никога няма да пострадаш.“
Параноидните личности са погълнати от ирационално недоверие и страх. Подозренията им не знаят граници. Скованото им мислене е непробиваемо от логиката и ги прави осъждащи, предубедени и напрегнати. Те виждат само мрачната страна на нещата. Направете нещо мило за тях и ще ви заподозрят в низки мотиви. За тях алтруистите са опортюнисти със скрити намерения.
Всички ние имаме вътрешна алармена система, която ни предупреждава за опасност. Но при параноидните личности, тази система сякаш се задейства от всичко, надавайки вой заради вас, заради съседите, заради колегите и тн. Техният изкривен мироглед е превзел живота им и може да причини същото на всеки, който общува с тях. Това не са просто ексцентрични хора. Те са водени от ирационален страх и недоверие. Свръхчувствителни и хиперактивни са, а когато бъдат ядосани, отхвърлени или засрамени, може да избухнат и да станат дори опасни. Когато се съчетае с нарцисизъм, параноидното личностно разстройство захранва насилието на всички нива. Те са сред най-малко проучените и непознати типове личности. Трудно е да бъдат лекувани донякъде защото, не смятат, че им има нещо, и поставят под въпрос намеренията на всеки, който се опита да им помогне.
Някои параноидни личности са тихи и резервирани, почти срамежливи. Други са драматични, гръмогласни, дори агресивни. Разговорите с тях често се разгорещяват, защото обичат да спорят. У дома или в службата винаги има нещо, което изпълва тези личности с подозрение. Може да е съсед, децата на съседа, колегите, познатите и тн. Те търсят пространство, усамотение и дистанция, за да успокоят страховете си. За съжаление това не се случва, защото параноята им е вътрешно заложена. Някои се изолират в училище, службата, в града и дори в семейството си и стават самотници. Други отиват още една крачка по-напред и се изолират въобще от света като цяло. Те можа да намерят убежище в организации, които са със същите убеждения като техните, да се присъединят към група или култ, където не им се налага да убеждават другите в страховете и ексцентричните си убеждения.
Ирационалната подозрителност на тези личности ги кара непрестанно да следят думите и действията на другите и да търсят зла умисъл или нечисти намерения. Дори и непреднамерена грубост, може да им се стори подозрителна. Често са потайни и не разкриват много за себе си. Може да излъжат за да защитят убежденията си. Адаптивността е отличителна черта на здравия човек. Ние можем да приемаме нови идеи и да се променяме в зависимост от обстоятелствата. Може и да се придържаме непоколебимо към определени идеи /например религиозни или политически възгледи/, но осъзнаваме, че други хора са на различно мнение. При параноидните личности не е така. Те смятат, че свръхчувствителността е форма на висша способност за прозрение, затова с тях не може да се спори. Логичните и дори емпиричните доказателства за тях са безсмислени. Опитайте се да ги убедите и ще ви сметнат за конспиратор, който работи против тях, или още по-зле за враг.
Параноидните личности подбират и изкривяват фактите и историята, като навързват заедно несвързани събития и идеи, за да съответстват на възгледите им и да оправдаят действията им. Този тип личност, подобно на емоционално нестабилната, е непрестанен „колекционер“ на обиди, само че още по-усърден. Всяка неволна грешка или въображаема несправедливост към него, без значение колко непреднамерена е била, се превръща в „черна точка“ и признак за нелоялност. Нито една постъпка – включително и така, която не сте извършили, няма да бъде простена или забравена.
Те помнят завинаги обидите, тъй като това е необходимост за тях. По този начин, оправдават действията си и няма ограничения за това, колко назад ще се върнат, за да съберат тези обиди. Те имат удивителна памет за конфликтни ситуации, исторически неправди и социални несправедливости. Колекцията от обиди, подхранва параноята им и оправдава омразата и действията им.
В крайна сметка, най-трайното поражение от параноята е нестабилността, която тя сее между хората. Тя съсипва доверието, хармонията и сплотеността в отношенията, в семействата, в организациите, в общностите и между нациите. Това е негативното, трагично наследство на патологично параноидната личност.
Център за Психология и Психотерапия