Параноидната шизофрения е често срещана форма на шизофренно разстройство. Клиничната картина е изградена от позитивни и негативни симптоми.
Позитивните симптоми могат да се групират по следния начин:
– Ехо на мисълта, преживяване за отнемане и влагане на мисли, наплив на мисли, прекъсване на мисълта, преживяване за неконтролирано от собствената воля мъчително, бавно протичане на мисълта, преживяване за предаване на мисли от разстояние.
– Налудни идеи за контрол и въздействие върху тялото и движенията, налудности за въздействие върху мисленето и психичния живот, налудности за предизвикване на странни телесни усещания, налудност за разкритост на собствените мисли и преживявания пред всички.
– Императивни слухови халюцинации.
Тези три групи симптоми съставят синдрома на патологичен психичен автоматизъм. Приема се, че тези симптоми са много характерни за параноидната шизофрения. Наричат се още симптоми от първи ранг. В една или друга степен на изразеност те се срещат и при други форми на шизофрения. При параноидната шизофрения се срещат също и обонятелни халюцинации. Поведението на болния е подозрително, съзнанието му се влияе от налудни идеи за преследване, наблюдение, подслушване, желание за неговото унищожение от някой преследвач. В много от думите и репликите на околните той съзира особено значение, отнасящо се за него. Болният е мрачен, вглъбен или хиперактивен и гневен, търсещ от околните обяснение за тяхното „особено“ отношение към него. Това поведение може да премине и във физическа агресия. При сгъстяване на симптоматиката в остър пристъп поведението и мисленето стават дезорганизирани, страдащият е объркан, действителността му изглежда непонятна и променена/налудна дереализация/. В развитието на заболяването могат да се наблюдават остри епизоди под формата на:
– Остра параноя
Болният е с налудна подозрителност, преживяване на страх и враждебност в междучовешките отношения, така нареченото параноялно настроение. На този фон може да възникне фиксация към дадена личност от най-близкото обкръжение – към колега, началник, към майка, баща и други. След преминаването на острия епизод, в болния трайно остава скрито съмнение в обекта на неговото налудно подозрение.
– Остър параноид
Това е взрив от чувствени и ярки налудни фантазми, интерпретирани съотносно себе си.
– Остра вербална халюциноза и псевдохалюциноза.
Това е клиничната картина на остър патологичен, психичен автоматизъм с дезорганизирано поведение и объркано мислене.
– Остър парафренен епизод
Това е остро разстройство с налудно озарение за всемогъщество и особена мисия. Болният чувства присъствието на свръхсила, вижда Бога и тн. Страдащият с цялата си личност налудно преживява съществуването си в едно „извънсетивно битие“, което за него е озарение. Паралелно с това са налице параноидни преживявания за преследване, отношение и други, както и различни автоматизмени феномени без особена тематична свързаност.
В по-далечните етапи от развитието на параноидната шизофрения, на фона на нарастващ дефицит на личността, се появяват кататонни разстройства, задълбочаващи се асоциативни разстройства с разкъсано мислене, често съчетани с нелепи, фантастноекспанзивни идеи за величие.
Негативните симптоми на параноидната шизофрения се появяват още в началните стадии на шизофренията. Те нарастват в една или друга степен на изразеност по време на активния стадий и все по-плътно се доближават до клиничната си проява с нарастващия дефицит на личността и навлизането в изходно състояние.
Негативните симптоми могат да бъдат групирани по следния начин:
– спадане на подтиците
– ограничаване на интересите
– обедняване на речта и двигателномимичната експресия
– емоционално нивелиране
Център за Психология и Психотерапия