Параноята е особена форма на шизофренно разстройство, при което липсват много от истинските шизофренни нарушения.
На много отдалечени етапи от еволюцията на заболяването се установяват някои шизофренни особености в поведението и мисленето. Разстройството се развива бавно, подмолно и незабележимо. Личността на паранойния пациент се характеризира с инфантилна психика, свръхмерна зависимост на разсъжденията от чувствата и потребностите. Тези личности са с живо въображение – проблемите на ежедневието свръх много се запълват и засилват от собствени измислици. Страдащите са затворени в себе си, с болезнено развито достойнство, лесно влизащи в противоречие с жизнените изисквания и с различните трудни положения в борбата за съществуване.
При параноята е налице налудно миросъзерцание – то е центърът, около който се завърта целият живот на болния.
Параноята се проявява с различни клинични картини. Общо взето тематиката е свързана с мегаломанния кръг – реформаторство, откривателство, религиозна мисия и др.
Съществува също персекуторна параноя, но при хронично протичане, за разлика от острата параноя, не е характерно самостоятелното й съществуване – тематично тя се преплита с мегаломанните идеи.
Друг вариант на това заболяване е параноята за влюбеност – най-често възрастни неомъжени жени са обхванати от налудната идея, че в тях е влюбен партньорът, към когото те са насочили вниманието си. Това е пасивно преживяване, което се ограничава с налудното интерпретиране на поведението на „партньора“ и налудно фантастично мечтание без пробив на преживяването в поведението. Налудната идея при параноята е монотематична. Най-често такъв пациент не създава никакво впечатление за заболяване, поради подреденото поведение и адекватния контакт. Затова при добре развита интелигентност неговите мисли, създават впечатление за оригиналност и той може да заеме възлово място в някакъв вид социална дейност. Напоритостта му го поставя в положение на лидер и околните с готовност му се подчиняват до момента, в който неизбежно настъпва срив, поради откъсване от реалността.
Параноята като особен вариант на шизофренното разстройство е с хронично протичане. На много отдалечени етапи от еволюцията й се наблюдава аутистично поведение, паралогично мислене с неологизми, символност и резоньорство. При протичане на заболяването, може да се стигне и до занемаряване на хигиената и външния вид, а мисленето да еволюира към разкъсаност.
Център за Психология и Психотерапия
799total visits,6visits today