Чувствам как ставам истинска жена, приветлива и състрадателна, дотам, че се изпълвам с безразличие към собствената си смърт, като че ли тя става в обятията ми. (Млада жена по време на психоанализа) Ако поискат от мен да дам определение за жената, да я охарактеризирам с думи, ще отговоря следното:
—Как да определим един крив свят с помощта на правата линия? Или как да придадем форма на водата, като я държим в шепи? Възможно ли е да опишем множеството възприятия за живота, които тя съхранява поради самата си природа? Защото както не е възможно да се определи кръгът чрез квадрата, така не можем да ограничим жената в строго очертани правила. Тя прилича на окръжността, изчислена по диаметъра, винаги ще се изплъзва с един десетичен знак и така до безкрай…
Ще кажа също така:
—Женското начало у жената е неопределено, необособено. То опасва, обема, нагажда се. Надарено е с наблюдателност. Трепти. Улавя. Слуша, приема послания от нещата наоколо. То е синоним на проницателност, на прозорливост, на мъдрост.
Няма никакво съмнение, че вечната жена съществува въпреки привидностите. Непреходността е присъща на рода й. Коя е тя? Какво чувства? Как възприема света? Кои са основните различия между нея и мъжа, които никога няма да може да заличи, въпреки че я тласкат натам с риск да я убият, още повече, че тези различия съставляват силата й?
Всеки спор между двата пола протича по една и съща схема. Мъжките хормони започват да вдигат шумотевица и мъжете, без дори да си дадат труда да се поогледат наоколо, се втурват с главата напред. Налитат, щурмуват; преливащи от ентусиазъм, без капка колебание се хвърлят в изучаване на неизвестното, с риск да оставят някъде костите си. А жената? Не е нито толкова глупава, нито толкова наивна. Тя чака, наблюдава, мълчи. А в това време мъжете летят напред. Не след дълго обаче идеите започват да се задъхват, губят темпо, разпадат се.
Тогава в играта влиза жената. До този момент е стояла мълчалива. Можем да си помислим, че е разсеяна, че не се интересува. Съвсем не. Тя надига глас. Казва нещо като „Да, но…“, което има за цел да внесе известна хармония в безпорядъка от мъжките набези. Човек може да си помисли, че тя пуска рибата във водата, чака я да се отдалечи и чак тогава хвърля мрежата, за да я улови отново.
И когато редът е въдворен, а идеите са строени, играта започва отначало. Мъжете, които нищо не са разбрали, още по-ожесточено се хвърлят с главата напред.
Този пример характеризира „жената“ изцяло. Срамежлива ли е? Никак. Тя търпеливо изчаква, чувства. Може би е инертна? Тя е неподвижна, трупа възприятия. Изглежда ни предпазлива? Конкретна и практична? Да, такава е. Има потребност от ред във всичко: мислите, природата, хората, семейството. Способна е да търпи с векове, без да каже дума. Нищо обаче не убягва от вниманието й. Тя чувства това, което е правилно и вярно. Мълчи и се усмихва на мъжките хвалби. Защото е мъдра, без да го съзнава.
В спор, в който момчетата се хвърляха, без да се замислят, крещейки гръмко, едно момиче, след като изчака малко, се намеси:
—Жена ли? —попита то. —Вие си говорите за това какво представлява жената, докато аз ,, чувствам“ какво значи „да си жена“. Това е начин на възприемане на света.
—Обясни ни —намеси се едно момче, което искаше ясни формули.
—Не мога. Не е тук (посочи главата си), а по-скоро тук (докосна сърцето или може би утробата си). Когато казвам „жена“, чувствам как коремът ми се свива, подува се… Не мога да обясня причината. Не е от мисълта за детето, което бих могла да родя… То е нещо друго, по-обхватно, по-голямо… Цял един свят… То е вътре у мен.
Откъс от “Дълбинната психология на жената” – Пиер Дако
Център за Психология и Психотерапия