Терминът „плацебо“ идва от латинската дума placebo – „ще бъда харесан“, „успокоявам“ или „угаждам“. То е просто нагласа без медицинска стойност и без фармакологичен ефект. При активното плацебо се имитират страничните проявления на дадено лекарство, а неговите предполагаеми, специфични терапевтични свойства отсъстват. Съществува мнението, че ефектът плацебо дава по-високи резултати при психологични, отколкото при физиологични проблеми. Според скоро проведено проучване около 60% от подложените на плацебо ефекта пациенти са се почувствали по-добре в сравнение с пациентите, оставени в списъка на чакащите за лечение. Това показва силата на плацебото. Повечето съвременни изследвания в тази сфера са цитирани в документи, публикувани в журнала на Американската асоциация по стоматология, преди повече от 50 години. Там Хенри Бекер шокира медицинската общност с твърдението си, че ефектът плацебо – процедури като даването на хапчета от захар или просто един съчувствен физиологичен преглед на пациента, води до подобрение при 30 % от „лекуваните“. В днешно време този процент се е повишил, достигайки стойности от 50% до 75% от пациентите с най-различни проблеми: от астма до болестта на Паркинсон, което показва реално и трайно подобрение при крайно широк кръг от лечения. Остава въпросът: кой вид плацебо работи най-добре и кое увеличава плацебо ефектът?
- цвят – таблетките в топли цветове (червено, жълто или оранжево) имат по голям ефект от същите, оцветени в „студени“ цветове (сини, зелени или лилави);
- големина – установено е, че големите таблетки имат по-голям положителен ефект отколкото малките;
- име – регистрираната търговска марка има по-голям ефект, отколкото хапчета без търговско наименование;
- цена – когато цената на въпросната плацебо таблетка е 2 долара, вместо 40 цента е установено, че покупките се увеличават с около 24%;
- форма – инжекциите имат по-голям ефект от хапчетата;
- брой – приемът на две таблетки има по-голям ефект, отколкото на едн.
- Физиологичният ефект на плацебото е в директна връзка със самовнушението и очакването на ефекта. Силата на това очакване е свързана и с убеждението на хората, че лечението, което получват е истинско. И приемащите истински лекарства, и онези, които получават плецебо вярват, че получават истинско лечение.Желанието за облекчаване на болката, мотивацията за постигане на целите и това до каква степен се очаква болката да бъде намалена увеличават плацебо ефекта. Освен това е установено, че децата са „по-податливи“ на въздействие на плацебото, отколкото възрастните.
Цветът и размерът на различните хапчета и капсули са били обект на непрекъснати експерименти, но с малко достоверни заключения. Като че ли голяма разлика няма. Според един учен, за да се постигне максимален ефект, плацебното хапче трябва да бъде много голямо и кафяво /или лилаво/ на цвят, или пък много малко и ярко червено или жълто. Сериозно погледнато по-сложните и по-специфични процедури като че ли оказват по-чувствителен плацебо ефект. Така например, поставянето на инжекция води до по-висок плацебо резултат, отколкото приемането на хапчета. Практикува се дори така наречената плацебо хирургия: пациенти се подлагат на операция, по време на която не се извършва почти никаква хирургична намеса, и все пак това води до положителни резултати. Начинът по който се прилага дадено лечение, и дори качествата на самия лекуващ, допринасят до голяма степен за успеха на това лечение. Лекарите, показващи по-голяма заинтересованост към проблема на пациента, повече доверие към лечението и по-висок професионален статус, оказват по-голям плацебо ефект върху лекуваните.
Как работи? – Чарът на плацебо ефекта е довел до множество обяснения и теории относно това, как точно работи неговият механизъм. Били са излагани всевъзможни концепции, включително: оператно кондициониране /поощряване, обуславяне/, класическо кондициониране /условен рефлекс/, намаляване на чувството за вина, трансфериране, предполагане, убеждаване, ролеви изисквания, вяра, надежда, поставяне на етикети, мониторинг на селективните симптоми, погрешно предписване на свойства, намаляване на когнитивния дисонанс, теория за контрол, намаляване на безпокойството, ефект на очакването и отделяне на ендорфин. Ефектът плацебо е едновременно благословия и проклятие. Благословия е за всички терапевти, които просто предписват медикаментите, и е проклятие за тези, които наистина се опитват да изчислят реалния ефект от лекарствата. Случайните, двойно слепи експерименти, контролирани с плацебо, са оптималният вариант за научни изследвания, които целят да оценят дадено лечение без намесата на плацебо ефекта. Идеята е, че участниците в експеримента се изпращат за лечение в различни групи, част от които са контролирани чрез алтернативно лечение или посредством ефекта плацебо. Нито лекарите, нито пациентите имат представа в коя група са попаднали. Оттам идва и името „двойно слепи експерименти“. Първият случай, двойно сляп експеримент е проведен веднага след Втората световна война, но допреди двайсет години, тези изследвания все още не са били широко застъпени. Стига се до заключението, че поради възможността психологическите фактори да повлияят на лечението, е по-добре пациентът да бъде „сляп“ относно неговото естество. Когато и пациентът и терапевтът нямат представа за вида на медикамента /лекарство или плацебо/, експериментът се нарича двойно сляп. Прилагането на плацебо в контекста на общоприетото от медицината понятие е показало, че се постига облекчение на част от симптомите при впечатляващо широк списък от болести като: алергии, ангини, астма, онкологични заболявания, церебрален инфаркт, депресия, диабет, енуреза, епилепсия, безсъние, Мениеров синдром, мигрена, множествена склероза, неврози, окуларни аномалии, болест на Паркинсон, простатна хиперплазия, шизофрения, кожни заболявания, язва и дори поява на брадавици.