Как стоят нещата от психологическа гледна точка, ако нашето дете е с хронично заболяване?
Често тези хронични заболявания са доживотна съдба за децата и семействата и изискват основно нагаждане и промяна в начина на живот.
Много хронични болести са вродени или се явяват рано в живота – например, сърдечни заболявания, астма, муковисцидоза, заболявания на мускулите, хемофилия, епилепсия, различни заболявания на обмяната на веществата, бъбречни заболявания и тн.
Колкото по-малко е било детето при началото на заболяването, толкова по-силно изразена ще бъде зависимостта на детето от майката. За хронично болните деца е много трудно да си осигурят жизнено пространство, което да не бъде запълнено с възприятията, страховете и мислите на майката. Някои изследователи са опитали да свържат отделни болести с развитието на определени заболявания на сърцето и на дихателните пътища, да причиняват страх от живота и чувства на зависимост. Заболявания на двигателния апарат, могат да облагодетелстват появата на страх от провал и проблеми със самооценката. Трябва критично да се отбележи, че освен болестта, много други обстоятелства в живота на детето и много негови качества, влияят върху душевното му развитие.
Едно качество на хронично болните деца, се оказва типично. Тези деца се стремят да участват в нормалния живот, в колкото се може по-голяма степен. Те нямат претенции за специални права. Не се колебаят да преувеличават своето състояние. Най-често смятат, че водят почти нормален живот. Поне това е тяхното изискване към живота, колкото и трудно да е за тях да изпълняват това. За съжаление, нашият свят малко им помага в това начинание.
Семейства с хронично болни деца, дълго време са предани на своя лекар и болница. Зад това се крие ако погледнем критично, едностранна зависимост. Семействата почти не могат да си позволят да изразят своя гняв и недоволство – от страх, че ще ги сметнат за неблагодарни и ще загубят необходимата им подкрепа. Когато семейството живее далече от болничното заведение, често предприема дълги пътувания, за да посети отново своя лекар или болница.
Както е известно, много хронични болести протичат на тласъци и с влошавания, например хронични възпаления на чревният тракт, злокачествени тумори, левкимии и други, могат да бъдат излекувани, но и да рецидивират, дори и след дълго време. Страхът от подобни опасности, трябва до известна степен да бъде изтласкан от всички засегнати. Без едно подобно изтласкване, не е възможно да се води нормален живот.
Изтласкването не е цялостно, страхът всеки момент може да бъде извикан. Креативните деца се опитват, да приведат своя страх в поносима форма. Те придават на своя живот едно особено достойнство и вътрешна ценност на фона на постоянната несигурност и заплаха.
При хронично болните деца, докато са здрави, страхът от смъртта почти не е тема, която да направи особено впечатление. Спорът със смъртта е прекалено абстрактен. Най-често той не се вмества в повечето ежедневни ситуации, в които попада детето. Но може би децата изразяват своя страх, от явяващата се отново болест и очакват становище, във връзка с това от страна на родителите. Те се страхуват от подновяването на болките и от загуба на телесната си ненакърненост.
Децата се страхуват също така, че ще бъдат изключени от разнообразните радости на нормалния живот с връстниците си. Така страхът от смъртта се превръща в страх от раздяла и загуба. Възможно е страхът от смъртта в мисленето на хората, цял живот да се влияе преди всичко, от този страх от загуба. Точно на тази плоскост се намират възможностите на родителите в разговор с децата, да преработят страха и да уверят детето, че ще останат при него.
Център за Психология и Психотерия