В живота винаги си струва…. да започнем отначало. Струва си да учим, да опознаваме, да си изберем ново хоби, да си създадем нови интереси, да се обличаме така, че да се чувстваме добре и свободно, защото това повдига настроението ни. Струва си да се погрижим за своята външност /и за своята вътрешност/, дори в такива моменти, когато се чувстваме самотни и, както ни се струва никому ненужни. Дори да го направим само заради собственото си Аз, за по-доброто си самочувствие, усещаме със сигурност повече сили веднага щом опитаме да направим нещо, с което да променим в положителна посока света около нас. Доброто само ще дойде. Струва си да опитаме да обърнем нещата в своя полза. Нужно е само мъничко усилие.
Да запазим доброто си настроение по време на големия хаос, който цари около нас, не е лесна работа. Особено когато, ситуацията ни засяга непосредствено. Но житейски актьор, в добрия смисъл на думата, може да стане всеки от нас. Ролята ни в този случай ще е да играем самите себе си. Едва когато я приемем, забелязваме колко положително ни оценява обкръжението ни, какъв успех жънем сред обществото. По-лесно е, отколкото си мислим. Трябва само да разберем как и какво би ни направило щастливи. Не е задължително да сме се родили с късмет, за да го постигнем.
Дали съм се зарадвал днес за нещо? Дали нещо, каквото и да е, е повишило настроението ми? Създало ли ми е нещо приятни емоции? Запитайте се. И ако отговорът е отрицателен, то всяка минута от деня е била загуба за възстановяването ви. Животът може да стане по-красив за вас. Защото той е красив. Опитайте, макар и само веднъж, да направите малък експеримент.
Седнете за пет минути в ъгъла и искрено се натъжете, притеснете се, например за семейството си, за децата и така нататък.
Как се чувствате сега? Какво ви даде това? Със сигурност не ви е дало нищо положително, станало ви е по-зле. Може би дори сте си представяли нещастия, катастрофи пред себе си. Ситуация без изход. На това душата и тялото ни реагират, най-бързо с неразположение, болки в стомаха, в главата, със страх, и най-лошото с безсилие. Решаващ обаче е следващият въпрос, който в този момент трябва да си зададем. Променило ли се е нещо в резултат на моето притеснение? Отговорът може да бъде само един…НЕ.
Проблемите, които ни разяждат, си остават. Грижите продължават да тровят самочувствието ни, парализирайки всяко наше начинание. Естествено не е достатъчно да си кажеш: искам да бъда щастлив. Но и това вече е нещо – налице е желанието. Това е огромна победа над унинието. Още по-добре е ясно да определим, благодарение на какво бихте могли да бъдете /макар и мъничко/ щастлив? Дори намерението да напишем нещо – книга, спомени, дневник, без да разчитаме на възможност за публикуване – е добре дошло, когато се превърне в потребност на момента.
Може и трябва да записваме желанията си. Не непременно само най-важните, като пътувания, богатство и тн. Малките преживявания, които всеки ден ни доставят радост, са много важни за психиката. Обикновената, приятна разходка, пиенето на кафе или чай в приятна компания, слушането на музика, която ни носи радост, или дори отпускаща баня – ето това е! Всеки от нас, без оглед на финансовото си състояние, на положението си, на кариерата си, се нуждае от това. Защото тези неща са човешки, земни, те засягат всекиго.
Дори приготвянето на нещо простичко, вкусно и добре поднесено, както и играта с децата ни, чиято искреност и веселие ни завладяват изцяло, притежават огромна стойност, задоволяват потребностите ни от всекидневната доза оптимизъм. Всеки от нас преживява, възприема щастието по различен начин, очаква нещо различно, намира удоволствие в различни неща. Можем например да събираме усмивки – това е прекрасно хоби. Един излет със семейството ни сред природата, също може да ни разведри, стига да не позволим някаква дреболия да ни изкара от равновесие.
Център за Психология и Психотерапия
18total visits,1visits today