Позитивната психология изучава факторите и процесите, които водят до позитивни емоции и поведение и до оптимални резултати в живота на хората. Въпреки, че винаги е имало психолози, които са се интересували от здравето, подобрението и постигането на върховни резултати, изучаването на щастието е било смятано за маловажно, дори за травиално.
Това в определена степен продължава да е така. Все пак в последните петдесет години ние сме разбрали, че щастието не е противоположност на нещастието – те нямат почти никаква връзка помежду си.
Първите книги по психология на щастието започват да се появяват през 80-те години на миналия век. Едва през новото хилядолетие развитието на позитивната психология бива стимулирано, посредством големи инвестиции в тази насока. Много известни психолози се фокусират в проучвания, свързани с позитивната психология. В днешно време тя обхваща и други теми, различни от изучаването на щастието. Психологията на щастието се опитва да отговори на някои фундаментални въпроси и теми, с които са се занимавали през вековете много философи, теолози и дори политици.
Първата серия от въпроси се отнася до дефинирането и измерването на щастието, втората се занимава с това, защо определени групи хора са щастливи или нещастни, трета – с това, какво трябва или не трябва да се направи, за да се увеличи щастието.
Всяка наука започва от дефинициите. Какво всъщност е щастието?
Понякога то е описвано като състояние на добро битие, задоволство, душевно спокойствие и пълноценност. Нещо, което е свързано с удовлетворение от живота, или от друга страна, с липса на психологически стрес. Друг път е определяно като удоволствие, наслада и забавление. Да си в процес на „плавно движение“ също може да означава да си щастлив. Терминът, който специалистите най-често използват, е „субективно благосъстояние“. Той изразява как индивидите оценяват като цяло своя живот и задоволеност. Преценката е строго индивидуална и няма нищо общо с мнението на другите – учители, терапевти, духовници, треньори, съветници и теоретици.
Тази самопреценка може да бъде разделена на два основни компонента:
- Удовлетвореност в работата и вкъщи.
- Удовлетвореност от себе си и спрямо другите.
- Така определен индивид може да получава висока удовлетвореност при единия компонент и ниска при другия, въпреки взаимовръзката помежду им. По принцип хората имат относително стабилна преценка по тези въпроси, независимо за коя част от живота им става дума. Понякога преценката не се променя по отношение на определени обстоятелства, например спечелването на голямо състояние или преживяването на неприятен и тежък инцидент, но в повечето случаи /след сравнително кратък период от време/, преценката им се връща на предишните нива.
- В повечето случаи измерването на щастието се извършва посредством стандартизирани въпросници и интервюта. Необходимо условие е то да се прави от „информирани наблюдатели“: това са хора, които познават индивида и са в чест контакт с него. Използва се и така нареченият „образец от преживявания“, при който хората отбелязват колко пъти през деня, седмицата и месеца са се почувствали щастливи. Впоследствие резултатите се обработват и се използват за степенуване на щастието. Друг метод за измерване е да се проучат спомените на индивида и да се прецени дали доминират свързаните с щастие, или с нещастие. Накрая, съществуват и някои „по-груби“ начини за измерване, като скенер на мозъка и измерване на нивото на кортизола в слюнката. Измерването на щастието е напълно възможно и всъщност може да бъде извършено лесно и достоверно.
- И тук неминуемо възниква въпроса: Има ли значение щастието? Разбира се, че има. Проучванията показват, че щастливите хора имат силна имунна система, следователно боледуват по-рядко и живеят по-дълго, отколкото нещастните. Те се справят по-успешно в работата си и имат по-добри взаимоотношения с другите. По-привлекателни са за околните. Харесват себе си повече и преодоляват трудностите по-леко. От друга страна, нещастните индивиди изглежда губят повече време и усилия в търсене на знаци за предстоящи беди, опасности или провали, което „изсмуква“ цялата им енергия. Съществуват доказателства за наследяване на „субективното благосъстояние“.
- Проучванията показват, че както е възможно човек да наследи предпоставки за депресия, същото е валидно и за щастието. Друга предпоставка е заобикалящата ни среда и най-вече факторите свързани с ранното детство. Известно е, че въпреки възможността човек да преживее нещо, което да го направи много щастлив или много нещастен, той сравнително бързо се връща към предишното си състояние. Ясно е, че някои индивиди и общества са по-щастливи от други. Дори се смята, че някои нации са по-щастливи от други.
- Основните фактори, определящи националното щастие са следните: богатството, стабилността и демократичното управление на обществото, в което живеят хората, от една страна, и обществените норми и правила, поощряващи позитивните преживявания и ограничаващи негативните емоции, от друга. Доказателствата сочат, че бедността със сигурност прави човека нещастен, но богатството оказва относително малък ефект върху „субективното благосъстояние“. Проучванията сочат, че колкото по-материалистичен е човек, толкова по-малко щастлив е той. Най-щастливите хора могат лесно да бъдат разпознати, те винаги имат много и добри приятели.
Да се научим да бъдем щастливи:
Има не малко дребни неща, които човек може да направи, за да се почувства по-щастлив. Първото е да не бърка успеха с щастието. Следващото е „да вземе в ръце“ собствения си живот. Изпитан метод е, че когато човек демонстрира щастие /като се усмихва, проявява оптимизъм, открит е към другите/, околните започват да се държат с него различно и това всъщност го прави по-щастлив. Да намерим работа и занимания, които да ни доставят удоволствие, ангажират уменията ни и ги вършим с желание, също води до успех. Редовният сън, храненето и упражненията спомагат да се чувстваме добре. Отделеното време и грижите във връзките ни с близките хора също ни правят по-щастливи. Подкрепата и помощта, които оказваме на околните, както и изразяването на удовлетвореността ни от живота, увеличават щастието. Това важи и за умението да имаме цел и надежда, което най-добре може да се опише като вяра в живота. Позитивната психология премества фокуса от изучаването на човешките слабости и опита те да бъдат коригирани, към силата и човешките добродетели. Целта й е да помогне на хората да постигнат щастие и добър живот, а оттам – да бъдат и здрави.
Отправна точка в позитивната психология е да се изброят предимствата и силните черти, които ни правят по-щастливи. Макар и често оспорван, списък на тези фактори, все пак съществува:
– Познание и мъдрост – творчество, любопитство, отворено мислене, любов към учението, перспективност.
– Кураж – смелост, постоянство, честност, жизненост.
– Хуманност – обич, доброта, социална приспособимост.
– Справедливост – принадлежност, лидерство, моралност.
– Въздържаност – снизхождение, скромност, сдържаност, благоразумие, самоконтрол.
– Трансцеденталност – възможност да се оценят красотата и съвършенството, благодарност, надежда, чувство за хумор, душевност.
Център за Психология и Психотерапия