Положителното мислене, за разлика от позитивната насоченост, е възможно да не помогне много на хората да постигнат целите си. Може да мислите позитивно за определени ситуации, което ще ви направи щастливи и ще ви успокои, но при позитивната нагласа вие обръщате внимание на онова, което трябва да прецените и да използвате в преследването на определени цели. Дори и да сте човек, който не мисли позитивно, вие със сигурност ще постигнете целите си, като се насочите позитивно към тях.
Каква е разликата между позитивното мислене и позитивната насоченост?
В първия случай човек си мисли хубави неща за някакво позитивно събитие и преценява доколко то е позитивно в емоционално отношение, на фона на всичко останало и по какъв начин е свързано с други събития. При позитивната нагласа използваме онова, с което разполагаме и което е относително позитивно, и се съсредоточаваме към способностите, талантите и уменията си. Концентрираме се върху онова, което ни е дадено като манталитет, наклонности и качества, върху малките победи по пътя към осъществяването на дадена цел.
Ако се насочваме позитивно, ние съзнателно полагаме усилия. Може да се постигне и едното и другото. Нарича се „позитивна умствена нагласа“. При нея човек търси положителното във всяка неприятна ситуация. Например, когато търсите положителните страни на факта, че не сте си издържали изпита, това е положителна умствена нагласа.
Положителното в ситуацията е, че ще учите повече и ще бъдете по-добре подготвени, а при следващото явяване ще разберете какво не ви е достигнало по отношение на уменията за учене и мислене. Всичко това е полезен опит. Откриването на положителните страни във всичко около вас, ще доведе до развитието на позитивна нагласа. Всичко, което се случва в живота, е в резултат на определени действия или мисли за дадено събитие.
Много хора си задават въпроса: „Защо положителното мислене и позитивната нагласа липсват при повечето от нас?“
Защото повечето от нас автоматично създават негативни мисли. Получава се така, сякаш сме пристрастени към тях.
Откъде идва всичко това? От нашите родитиле, познати и учители. Те нямат намерение да проявяват негативизъм, но използват някаква условност като: „Ако не учиш, ще се провалиш.“
В основата на познанието е обратната информация. Хората ни питат: „Как преценяваш действията ми?“ или ни заявяват: „Нека да ти кажа какво правиш.“ Информацията, която идва обратно при нас, ни помага да се усъвършенстваме. Усъвършенстването не означава, че не сме достатъчно добри, а че искаме да станем още по-добри. Така стои и въпросът с детското его в нас. Непрекъснато се опитваме да доставим удоволствие на родителите си, на учителите си, да направим нещо, за да накараме възрастните да ни оценят и да ни приемат, да ни обичат заради постъпките ни. Непрекъснато търсим одобрение.
Най-суровият критик обаче е вътре в самите нас. Всеки ден вършим и казваме неща, които убиват самоуважението ни. Колко често сте си казвали: „О, много съм глупава.“ или „Остарявам“ или „Просто не мога да повярвам, че съм толкова нещастен.“ Ако повтаряте тези изречения много пъти, мозъкът започва да ви вярва и създава реалност около вас, която отразява реалността в главата ви.
Ако заменим изреченията, които отнемат всичките ни сили и пораждат негативни ситуации, с изречения, които ни дават повече сили и водят до прекрасни случки в живота ни, бихме могли автоматично да развием позитивната умствена нагласа, която ни е необходима.
Център за Психология и Психотерапия
48total visits,3visits today