Нека започнем от идеята, че преди да добиете реална представа за пътуване нанякъде, трябва да знаете точката, от която сте тръгнали, както и онази, до която искате да стигнете.
Поставянето на цели, предприемането на действия за постигането им, оценка и пренасочване на ситуацията са все полезни динамични инструменти, които биха могли да ви откарат успешно до желаната крайна точка. При отсъствието на тези инструменти, е напълно възможно да бъдете „изхвърлени от течението“.
Въпреки това, мнозина от нас се съпротивляват упорито на поставянето на цели и на предприемането на стъпки, които биха могли да ги отведат там, където искат да отидат.
Предпочитаме да приемаме нещата такива, каквито дойдат, изпълнени с половинчато примирение и стараейки се да извлечем „най-доброто“ от ситуацията, вместо да рискуваме разочарованието и безсилието, които могат да ни сполетят, когато надеждите и очакванията ни се сблъскат с провал. Обикновено след това започваме да се чудим защо някога така яркият свят, изведнъж се е превърнал в сиво петно. Изисква се кураж за да поставиш под въпрос и да се замислиш, дали да не промениш някои от своите основни типове поведение и начини на мислене. На целия този фон никак не е чудно, че навлизането в процеса на поставяне на цели ни се струва неприемливо.
И все пак усилията си струват! Дори и да не постигнем всички цели, които първоначално сме си поставили, самият процес по формулирането им е достатъчен, за да ни енергизира и да ни върне към живот. Сякаш казвате на вътрешния си „аз“: „Заслужавам да опитам!“ или „По силите ми е да променя начина, по който живея живота си“.
Съществува едно простичко упражнение, чиято ефективност е доста висока и показателна. Вземете четири празни листа хартия. На първия напишете: “ Къде/какъв бих искал да бъде животът ми след пет години?“ Втория озаглавете: „Къде/какъв бих искал да бъде животът ми след две години?“ Третият нека гласи: „Къде/какъв бих искал да бъде животът ми след шест месеца?“ А на четвъртият напишете следното: „Как бих прекарал следващите шест месеца от живота си, ако знаех със сигурност, че са ми последните?“ Поставете си времеви лимит, да кажем – не повече от петнадесет минути работа по всеки от листовете, като започнете от най-дългосрочният проект и стигнете до най-краткосрочния. При завършването на всеки от листовете го покривайте с нещо, така че да не се влияете от написаното при следващия. Между отделните листове може и да има връзка, но може и да няма. Това упражнение цели събирането и обобщаването на данни, върху които впоследствие ще можете да работите по различни направления. А за да наситите упражнението с идеи, припомнете си, че пълноценният живот означава единство между тялото, ума и духа. После се върнете към написаното на листовете и обърнете внимание дали сте включили цели, предполагащи точно такива аспекти от битието ви. Вероятно сте записали десетки нови задачи, които трябва да изпълните в работата си, или връзки, които бихте искали да започнете, но надали сте се сетили да попълните нещо за физическото си здраве, битовите ви навици или желанията ви за подобряване на емоционалното състояние. Точно сега е моментът да ги добавите. Посветете две, три минути на редактиране на всеки от листовете, включвайки тези припомнени важни аспекти. Прочетете отново написаното и се огледайте за неща, които се повтарят или са изказани по особено категоричен начин. Обърнете внимание и на оформящите се модели. Докато пишете, заслушайте се във вътрешния си монолог, който може би подкопава целия процес, суфлирайки ви: „Да, обаче точно това е напълно невъзможно.“ или „Не разполагам с парите/куража да го направя“. Продължавайте напред, без да обръщате внимание на тези пораженчески послания. Оставате листовете настрани най-малко за едно денонощие, а после повторете упражнението на другия ден или другата седмица. Съпоставете резултатите от двата експеримента, като не забравяте да се питате: „Какъв бих могъл да бъда, ако нямах никакви ограничения /време, пари, деца, семейство и тн“/? Една от най-големите грешки на хората е, че обикновено използват въображаемите си ограничения като защита срещу необходимостта от ясно поставяне на целите и тръгването към тях.
Разликата между живот, изпълнен с величие, и живот, белязан с посредственост, е в това, че великите се движат напред заедно с ограниченията си, а посредствените си стоят приклещени в тях! Следващата стъпка е да се фокусирате върху една или две от най-важните си цели, а след това да си съставите карта или план за действие, който ще положи началото на изпълнението им. Мнозина разказват с възторг за благотворното въздействие на „магнитните карти“ – това са пъстри колажи, изобразяващи най-голямата ви мечта в завършена форма. Картата се поставя на място, където можете да я виждате непрекъснато, за да ви служи като пътеводител.
Център за Психология и Психотерапия