Посттравматично стресовото разстройство се определя като тревожност, която може да се развие след преживяно ужасяващо събитие или изпитание, заплашващо или водещо до тежки физически травми или смърт. То може да бъде резултат от понесено насилие, като изнасилване или грабеж, може да се прояви вследствие на преживяна природна катастрофа от рода на земетресение, наводнение, ураган, или да е причинено от инциденти и бедствия, предизвикани от човека, като война или терористични атаки. Освен пряко засегнатите от травмиращите явления, на риск от посттравматично стресово разстройство са изложени и свидетелите на събитието, и близките на пострадалите.
Разпознаване на симптомите
Те са налице до три месеца след травмата, но понякога не се проявяват външно преди да е изминала година от събитието.
Симптом на посттравматично стресово разстройство може да бъде, който и да е от изброените по-долу, ако продължава един месец или повече:
– Повтарящо се преживяване на травмата под формата на ретроспекции, кошмари и плашещи мисли /повторното преживяване може да възникне, когато наблюдавате събитие или предмет, напомнящ за изпитанието. Често годишнина от събитието също може да послужи като „отключващ механизъм“.
– Емоционална безчувственост – вцепенение
– Депресия
– Тревога
– Раздразнителност
– Изблици на гняв
– Силно чувство за вина
Могат да възникнат и много други симптоми, включително злоупотреба с алкохол, други видове тревожност, главоболие, стомашно-чревни оплаквания, проблеми с имунната система, замаяност, болка в гърдите и телесни неразположения. Изследванията в областта на посттравматичното стресово разстройство – ПТСР, са съсредоточени около определен брой биологични фактори, в резултат на което са открити обяснения защо някои хора страдат от ПТСР, а други – не. Хипокампусът /онази част от мозъка, която играе решаваща роля за паметта и емоциите/, при страдащите от ПТСР е различен. Това може да обясни натрапливите спомени и ретроспекции. Страдащите от това разстройство, проявяват тенденция към анормално ниски нива на кортизола и анормално високи нива на епинефрина и норепинефрина. Това са хормони, свързани пряко с реакцията ни спрямо стреса. Когато някой е в опасност, в тялото се произвеждат естествени опиати, временно маскиращи болката. При страдащите от ПТСР тези хормони продължават да се отделят и когато опасността е преминала.
Лечение на ПТСР
Съществуват различни начини да се помогне на страдащите от ПТСР. Една от възможностите е подходящата терапия. Сред най-често използваните са когнитивно-поведенческа терапия, групова терапия и терапия с излагане на рисково въздействие. Те включват постепенно и повтарящо се възпроизвеждане на изпитанието при контролирани условия, за да се анализира преживяването и да се намали силата му. Изследване на 12 000 деца в училищна възраст, преживели природно бедствие, показва, че онези от тях, които са получили ранна психотерапевтична помощ, след една година са започнали да се справят много по-добре от останалите. Медикаментозното лечение помага за отстраняване на симптомите и понякога се препоръчва за облекчаване на депресията, тревожността и безсънието, присъщи за ПТСР.
При всяка съпротива спрямо определени смущения в психиката – независимо дали става дума за депресия, тревога или стрес, се оказва, че всички ние имаме нужда от едни и същи оръжия: действие, възвръщане на контрола, решаване на проблеми. Изследователите в тази област смятат, че устойчивостта по отношение на стреса се създава, като се подобри способността за решаване на проблеми. Силата да се преодоляват негативните мисли също е ценен помощен инструмент. Широко известна е програмата за предотвратяване на депресията и стреса „Пен“. Нейната цел била да се преобразува песимистичното мислене и да се намали депресията сред група ученици в САЩ, в началото на 90-те години. По време на дванадесетседмичен курс, участниците в подложената на лечение група, преминали подходящо обучение:
1. Да долавят негативните мисли и да ги преодоляват.
2. Да мислят за целта, преди да действат.
3. Да откриват алтернативни решения.
4. Да преценяват всички „за“ и „против“ по отношение на всяка поредица от действия.
5. Усвояване на техники за релаксация.
6. Подходящи действия при решаване на конфликти, например преговори.
Тези умения /подобни на уменията, усвоявани при когнитивната поведенческа терапия/ били предназначени да помогнат на децата да се справят с реалностите по ползотворен начин, а не толкова – да изгладят затрудненията. Така шест месеца по-късно повече от една втора от преминалите през програмата деца, не показвали вече признаци на депресия.
За да анализирате случващото се с вас и да добиете ориентир за състоянието на психиката ви, отговорете свободно на следните въпроси:
СТРЕС
1. Смятате ли, че животът ви е изпълнен със стрес?
2. Какво най-много ви стресира?
3. Кои аспекти от живота ви намаляват стреса?
4. Какво още бихте могли да направите, за да намалите нивото на стреса?
5. Какво бихте променили в живота си?
6. Какво можете да промените?
ДЕПРЕСИЯ
1. Смятате ли, че емоциите ви имат постоянно ниво или има спадове и изблици?
2. Били ли сте някога в депресия?
3. Как сте постъпили?
4. Как е приключило всичко това?
5. Забелязали ли сте определени ситуации или обстоятелства, които задействат депресията или потискат чувствата ви?
6. Какво правите, за да повдигнете духа си?
7. Какво друго бихте могли да направите?
ТРЕВОЖНОСТ
1. Губите ли време за притеснения?
2. За какво се притеснявате?
3. Помагат ли ви притесненията или ви пречат?
4. Какво правите, за да попречите на тревожността и безпокойството?
5. Какво друго бихте могли да направите?
УЯЗВИМОСТ
1. Имало ли е периоди от живота ви, когато сте се чувствали по-уязвими по отношение на стреса и депресията?
2. Можете ли да направите нещо, за да се предпазите от подобни ситуации?
3. Смятате ли, че има аспекти от личността или навиците ви, които сте развили и които ви помагат, когато се сблъсквате с проблеми, да продължавате напред, да не се придържате към шаблона и да търсите нови перспективи?
4. Животът ви достигал ли е кризисни точки или истински срив, от който сте успели да се измъкнете?
5. Какво, което може да ви помогне сега, сте научили в резултат от опита си?
Център за Психология и Психотерапия