В капана на ежедневието, стреса, нашите грижи и задължения, забързани, задъхани, припряни, се оказва, че понякога е по-лесно да не чувстваш. И без това имаме толкова много работа, с която сме се нагърбили заради хората около себе си. И без друго ще трябва да свършим онова, което е необходимо. Защо пък трябва да си губим времето и с разни чувства? Нима това ще промени нещо? Понякога се опитваме да се освободим от чувствата си, тъй като се страхуваме от тях. Ако признаем пред себе си, как всъщност се чувстваме, ще се наложи да вземем някакво решение – нещо да направим или да променим. Ще се наложи да погледнем действителността в очите. Ще си дадем сметка какво наистина мислим, какво изпитваме и какво е необходимо да направим. Проблемът е, че все още не сме готови да пристъпим към действие. Често сме угнетени, потиснати и депресирани. Повечето от нас са в състояние, без замисляне, да съобщят как се чувства някой друг, защо се чувства така, откога изпитва тези чувства и как би могъл да реагира в дадения случай. Ние прекарваме живота си в постоянна загриженост за чуждите и околните. Опитваме се да влияем върху тях. Стремим се да ги контролираме. Не искаме да нараняваме хората, не желаем да ги разочароваме или обиждаме. Убедени сме, че носим отговорност за онова, което те изпитват. Но в повечето случаи или не сме наясно, какво чувстваме самите ние, или не знаем какво да правим с чувствата си. Много от нас отдавна са престанали или пък никога не са се опитвали, да поемат отговорност за емоционалната страна от личността си. До колко всъщност са важни чувствата ни?
Те не са алфата и омегата на съществуването ни. Те не трябва да диктуват и контролират поведението ни, но не бива да бъдат пренебрегвани. Чувствата ни са изключително важни. Те имат значение и трябва да се съобразяваме с тях. Емоционалната страна на личността ни е много особена. Ако отпъдим чувствата си, ако ги отблъснем, ние ще изгубим важна част от себе си и от живота си. Те са източни на радост, но и на тъга, страх и гняв. Емоционалната страна на личността ни е онази, която се смее и която плаче. В нея се съхранява пламъка на любовта, която даваме и получаваме. Благодарение на нея изживяваме близостта си с околните и се наслаждаваме на нежното докосване, както и на другите сладостни усещания. Освен всичко друго, чувствата ни са индикатори.
Когато сме щастливи, чувстваме се удобно, по тялото ни се разлива приятна топлина и сме изпълнени със задоволство, това обикновено означава, че за момента всичко в живота ни е наред. Когато пък сме притеснени, ядосани, уплашени или тъжни, очевидно чувствата ни съобщават за възникването на някакъв проблем. Той може да е в самите нас, в нещо което правим или което си мислим, или пък извън нас. Със сигурност обаче знаем, че става нещо нередно. Чувствата са в състояние да ни мотивират за предприемането на позитивни действия. Гневът може да ни подтикне да решим някакъв досаден проблем. Страхът ни кара да бягаме от опасностите. Честото нараняване и душевната болка ни подсказват, че е по-добре да стоим настрана. Чувствата биха могли да ни подскажат много неща за нас самите – за желанията, стремежите и амбициите ни. Чрез тях можем да изследваме себе си и да открием какво в действителност мислим. Емоциите са свързани с онази дълбинна част от личността ни, която търси и познава истината, грижи се за нашето оцеляване, самоусъвършенстване, сигурност и доброта. Те са свързани и със съзнателните познавателни процеси, както и с онази мистична дарба, наречена инстинкт, или интуиция.
Център за Психология и Психотерапия
123total visits,3visits today