Тъмнината е едно от основните неща, от които се плашат повечето хора. В нея се крие непознатото и непреодолимото. Когато някой кошмар ни разбуди посред нощ, попадаме в мрака. Стоим, парализирани от страх, и не правим нищо – само проклинаме положението, в което сме се озовали. Или протягаме ръка към най-близката лампа и я запалваме, като по този начин се отърсваме от ужаса. Проблемите ни въздействат по начин подобен на въздействието на тъмнината. Когато сме изправени пред трудно положение, ние сме прекалено изплашени и не правим нищо – само проклинаме, вместо да се опитаме да предприемем нещо.
Печелим ли нещо, проклинайки мрака? Или трудното положение? Едва ли.
Нищо не се променя. Мракът или страхът остават, незасегнати от нашия гняв. Когато обаче се промени възприятието ни за тъмнината или осъзнаем, че е налице определен проблем, тогава можем да се опитаме да се придвижим напред. Казано е, че един проблем не може да бъде решен на нивото, на което е възникнал. Нужно е да се предвижим на по-високо ниво на съзнанието. Това не е ли като да светнеш лампа? Преместваме фокуса на мислите си от трудността на ситуацията и започваме да търсим решение. Ставаме активни вместо да сме реактивни!
Всеки учен ще ви каже, че правилната дефиниция на един проблем е най-важната стъпка за неговото решаване. Разбирането е здрава основа за напредъка и малко старомодно вглеждане навътре помага срещу онова, което ни измъчва! Много хора живеят в тежка депресивна атмосфера на мрак и страх. В началните стадии на човешката еволюция страхът е бил положителен и продуктивен. Той е бил нужен, за да напътства инстинктивния интелект на по-нисшите форми на природата да използват правилно себе си и околната среда, за да живеят колкото е възможно по-дълго. За хората от онова време страхът е играел положителна роля.
В наши дни обаче страхът, който е част от по-ниското ни физическо съзнание и от инстинктивната ни природа, е основата на много от грешките, които правим. Човек, който се измъчва от страх, трудно концентрира ума си, за да мисли. В състояние на страх, който е също и резултат от опита на емоционалната природа, да се отърве от някаква заплаха, ние ставаме почти безпомощни, докато не решим „да запалим лампата и да разпръснем мрака“.
Природата на нашата душа е точно обратното на тревогата или страха от нещо. Тя е съзидателна, тя е положителна и ни показва определен вид знание, мъдрост, способност и вдъхновение, без които бихме потънали в дълбините на мрака и страха.
Има моменти, когато се нуждаем от помощта на другите. Естествено, ако проклинаме тъмнината, те ще разберат, че имаме проблем. И все пак, ако не видят, че се опитваме да решим проблема, може да не си дадат сметка, че имаме нужда от тяхната подкрепа и помощ.
Докато не направим активно усилие да решим проблемите си, страхът няма да изчезне. И най-малкото усилие може да ни приближи до решаването на проблема и преодоляването на трудната ситуация. Като вземем едно положително решение, можем да стигнем до други, по-добри решения.
Така че, не ни е нужно да проклинаме. То единствено показва проблема. То отблъсква онези, които биха могли да ни помогнат. Само с усилието да направим нещо по даден проблем, можем да очакваме да го решим. Да се проклина мракът е първата реакция. Да се надяваме, че няма да е последната.
Център за Психология и Психотерапия