След раздялата с вече бившата ми приятелка не мога да спра да мисля, че съм лош човек… Лош човек ли съм наистина? Наистина ли съм такъв боклук за какъвто тя ме мисли… Иска ми се по някакъв начин да можех да жертвам себе си само за да може тя да се чувства по-добре душевно след последния ни сериозен спор… Липсва ми, все още я обичам и не знам какво да правя сега… Затова се нуждая от помощ, дори малка…
Г. Ангелов
Отговор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт, водещ на рубриката „Пощенска кутия за душата“
Здравейте!
Напълно Ви разбирам, то е точно така след разделите – хиляди мисли бушуват из нас като малки бури. Защо стана така? Къде е любовта? Аз ли сгреших, че така се случи? А сега накъде? Знаете ли – от опита ми с двойки знам едно – няма еднопосочна вина. И още нещо – вината даже няма такова значение.
Задайте си въпроса – „Какво Ви е свързвало и какво Ви е разделяло?“
Често отговорът е в разковничето. Кое взриви мостовете между нас? Могат ли да се реконструират? Какво бих променил в себе си и какво бих искал тя да промени?
Това е фокусът – не вината. Ако още имате чувства , опитайте се да говорите открито и ясно с нея. Силно Ви препоръчвам и психотерапия. Тя е особено подходяща, когато излезем от зоната си на комфорт, както става при една раздяла.
Но знаете ли – зад зоната на комфорт е зоната на развитието. А в нея истински се случва вътрешната промяна. Няма как да се променим иначе. Земетресенията наместват по нов начин земните пластове.
Помислете от какво я е боляло? Какво не й е стигало? И най – вече какво трябва да се промени, за да се случат нещата по различен начин?
Понякога бурите и кризите, носят в себе си, освен болка и голям потенциал за промяна. Аз вярвам, че при психотерапията се случва точно това – човек се променя по един съзидателен начин и става много по – щастлив и с потенциал да дава и получава любов.
Аз съм насреща, ако решите. Поздрави и кураж!
С уважение: Диляна Велева
Център за Психология и Психотерапия – гр. София, гр. Пловдив