Според разпространеното мнение красивите хора имат предимство в социалните взаимодействия.
Наскоро направени открития обаче подсказват, че може би далеч не разбираме действителния мащаб и възможности на това предимство. Изглежда, съществува автоматична реакция спрямо привлекателните хора.
Като всички подобни реакции, тя се задейства автоматично, без предварително обмисляне. Самата реакция попада в категорията, която социалните учени наричат „ефект на ореола“. Ефектът на ореола е налице, когато някаква положителна черта на даден човек става определяща за начина, по който го възприемат другите. Съвсем ясно е, че физическата привлекателност е точно такава черта.
Изследванията показват, че ние автоматично приписваме на хората с красива външност такива благоприятни за тях качества като талант, любезност, честност и интелигентност. Правим тези съждения, без да осъзнаваме ролята на физическата привлекателност в този процес. Някои последствия на това несъзнателно допускане, че „красиво е равно на добро“, направо са плашещи. Например изследване на федералните избори в Канада е установило, че привлекателните кандидати получават два пъти и половина повече гласове, отколкото непривлекателните. Независимо от доказателствата, че красивите политици биват фаворизирани, едно следващо изследване показва, че гласоподавателите изобщо не разбират тази своя привързаност. Подобен ефект се наблюдава и при наемането на работа.
Според едно проучване добрият външен вид на кандидатите, участвали в инсценирано интервю за работа, е допринесъл за увеличаване на техните шансове повече, отколкото тяхната квалификация. И това се случва, въпреки, че водещите на интервютата твърдят, че външността не е имала голямо значение в техния избор. Разбира се, голямо изключение от това правило са случаите, когато на привлекателния човек се гледа като на непосредствен съперник, особено в любовта. Но като изключим това, е ясно, че красивите хора се радват на огромно социално предимство в нашата култура. Те са по-харесвани, по-убедителни, по-често им се помага и се приема, че притежават по-добри лични качества и интелектуални способности. Както изглежда, социалната полза от добрия външен вид започва да се черпи още в ранна детска възраст. Но какво се случва тогава, когато външността не е толкова важна?
Известно е, че повечето хора имат средностатистическа външност. Има ли други фактори, които могат да бъдат използвани, за да се предизвика харесване? Както учените, така и някои от нас знаят, че има няколко такива и най-влиятелния от тях е приликата. Ние харесваме хората, които приличат на нас. Този факт се потвърждава, без значение дали приликата се отнася до мнение, черта на характера, произход или начин на живот. По тази причина онези, които искат да бъдат харесвани, за да се съгласяваме с тях, могат да постигнат своята цел, като използват някой от всичкитте възможни начини да се покажат подобни на нас. Добър пример е облеклото. Няколко проучвания сочат, че с по-голямо желание помагаме на онези, които са облечени като нас. Едно от тези проучвания е направено в началото на 70-те години на 20 век, когато сред младите хора е имало две основни моди – хипарска и обикновена.
Експериментатори, облечени по единия или другия начин, се обръщали към студентите в двора на един колеж с молба да им услужат с монета за телефон. Когато експериментаторът бил облечен по същия начин, по който и студентът, молбата била изпълнявана в повече от две трети от случаите. Когато обаче студентът и еспериментаторът били облечени различно, монета била давана в по-малко от половината случаи.
Друг пример някой да манипулира приликата, за да увеличи степента на харесването съгласието е, като твърди, че неговият произход или интереси са подобни на нашите. Малцина ще бъдат изненадани да научат, че по принцип всички предпочитаме да казваме „да“ най-вече на хора, които познаваме и харесваме. Онова, което ще ви изненада, обаче е да разберем, че това просто правило се използва по стотици начини от напълно непознати хора, които чрез него получават съгласието ни да изпълним техните молби. Най-очевидната илюстрация за професионалното използване на правилото на харесването е така нареченото „парти „Тъпъруеър“.
край на 1 част
Център за Психология и Психотерапия