Страх. Стига само да произнесете тази дума и ви побиват тръпки. Колкото и невероятен да ви се струва страхът, който ви е обхванал, повярвайте, вие усещате същите физически симптоми, каквито изпитват всеки ден милиарди хора.
Също както и инстинктът за самосъхранение, страхът като чувство е познат на всеки от нас. Той ни спохожда достатъчно често, тъй като може да го предизвика какво ли не. Разбира се, когато става дума за тежка болест или нещо опасно, появата на страх е напълно оправдана. И едното и другото, наистина са заплаха за живота. Но често се случва и без очевидна причина човек да бъде обхванат от силен страх. Защо става така? Какво поражда страха? Нужен ли е той в ежедневния живот? Всички тези въпроси напомнят на лабиринт, от който, за да излезете, трябва да минете по точно определен път, но където повечето от отсечките са задънени, без изход. Из този лабиринт се е лутал всеки човек на земята.
Като за начало трябва да кажем, че страхът е свойствен не само за човека, а и за всяко живо същество. В основата на страха лежи инстинктът за самосъхранение. Известният физиолог Иван Павлов поставя страха редом с естествените рефлекси, като предполага, че това е пасивен опит да се защитите, при който протича леко потискане на процесите в кората на големите полукълба на мозъка. От медицинска гледна точка в момент на уплаха се наблюдават изменения в параметрите на висшата нервна дейност, учестяват се пулсът и дишането, отделя се стомашен сок и се променят показателите на артериалното налягане.
Смята се, че страхът възниква основно в отговор на две заплахи – от смърт и от крах на житейските ценности.
Тези понятия, застрашаващи живота и благополучието, най-пълно вместват в себи си същинския смисъл на всички човешки страхове. А те, трябва да отбележим, не са малко. Учените са установили около 500 разновидности: от страх да не се разболеете от тежка болест до страха от дневна светлина. Освен това всеки от нас може би си задава тревожния въпрос – кои от нас са по-податливи на страхове? За кого факторът риск е по-висок? Статистиката показва, че жените се боят по-често в сравнение с мъжете. Това е напълно разбираемо, тъй като женската природа е по-възприемчива. Въпреки това в процентно съотношение мъжете не изостават толкова много. Ако говорим за възраст, то „най-боязливият“ период в живота на човека е, разбира се, детството. Опознавайки света обаче и все повече утвърждавайки се в житейската среда, децата буквално си изработват имунитет срещу страха. С порастването те вече са в състояние да различават измислената заплаха от реалната. Освен това детството е най-важният и ефективен период за лечение на натрапчиви страхове. Истината е в това, че най-често именно в тази възраст в подсъзнанието на човека се натрупва тревожна информация, която по-късно може да се прояви на равнище неосъзнат страх от нещо.
Може да ни се струва очевиден фактът, че страхът, който надхвърля границите на механизма за самозащита и прераства в болест, е придобит.
Ако веднъж като деца сме били изплашени от голяма жаба например, е възможно ние да се боим от жаби и когато сме на 40 или 50 години. В пристъп на страх, когато човек осъзнава напълно реална опасността за живота си, тялото му, съзнанието и подсъзнанието работят съвместно. В този случай е трудно да се каже дали психиката предава тревожните сигнали на тялото, или тялото само осъзнава опасността и включва психологическата аларма – паниката. Нищо друго не ни кара да усещаме, толкова силно единството на тялото и духа както страха. Какво се случва, когато изпитваме страх? Получил сигнал за опасност, мозъкът мигновено предава определени импулси по мрежата от нервни окончания, под влияние на тези сигнали произтичат изменения във всички части на нашия организъм. Най-вече се отделя огромно количество „хормон на страха“ – адреналин. Посредством кръвообръщението той се разпространява из целия организъм и кара всички негови системи усилено да работят. Именно затова се съкращават мускулите, започва усилено да работи задстомашната жлеза, отделя се жлъчен сок, учестяват се сърцебиенето и дишането. Усилено работят и потните жлези, дори кръвоносните съдове се разширяват под влияние на бързия поток разгорещена кръв. Подобна реакция в случай на опасност възниква автоматично. Тя се е изработила в течение на хилядолетия и е получила наименованието „борба или бягство“. Колкото по-страшна или внезапна е заплахата, толкова повече се повишава адреналинът в кръвта, а съответно и силите за борба с опасността.
Известни са случаи, когато под влияние на внезапна опасност хората са извършвали удивителни неща, на които не са били способни в нормално състояние. Отскачали са на огромна височина, развивали са огромна скорост, преодолявали са немислими прегради. Колкото по-значима би била за човека евентуална загуба, толкова в по-силно афектно състояние изпада той. Както виждате, природата се е погрижила в сложни ситуации човек да намери сили да оцелее. Но няма как всичко да предвидиш и понякога се случва да се стремим да потискаме страха в себе си. Доказано е, че потискането на психичната дейност води до развитието на неврози. По този начин страхът се настанява трайно в нашето тяло и съзнание и остава да живее във всяка клетка.
Страхът се натрупва и множи, загнездвайки се все по-дълбоко в нас, изолирайки ни от външния свят. По-късно ние го усещаме като физическа тежест в областта на сърцето или долу ниско в корема. Тази тежест не просто ни причиняма неудобство, а нетърпим вътрешен дискомфорт, който ни пречи да живеем пълноценно. Колкото повече се задълбочава, толкова по-остро ни напомня за себе си паниката, която ни владее вътрешно. А подобно усещане е съвсем близо до неврозата или депресията. Страхът, който толкова се мъчим да потиснем в себе си и да преборим, започва да расте и да ни тласка към все по-необмислени и необясними постъпки.
Много хора биха попитали, възможно ли е да избегнем страха? Няма ли да ни отмъсти затова природата? Би било неправилно да се отговори еднозначно на този въпрос. Та нали страхът, е пряко свързан с инстинкта за самосъхранение.
Да се избавите от страха, означава да се лишите от защитата си и да станете лесна плячка пред лицето на сериозните опасности. В същото време, ако страхът възниква у вас постоянно, внезапно и безпричинно, това е повод да се замислите. Най-важното, без което вие никога не бихте постигнали успех в борбата си със страха, е признаването на същия този страх. Не се бойте от него, опитайте се да го погледнете в очите!
Център за Психология и Психотерапия
12total visits,3visits today