Нека в тази статия да разгледаме убеждението ви, че ще е ужасно, ако някой не ви одобрява. Защо това неодобрение представлява такава заплаха?
Може би разсъжденията ви са такива: „Ако някой не ме одобрява, това означава, че всеки няма да ме одобрява. То ще означава, че нещо не е наред с мен.“ Ако тези мисли важат за вас, настроението ви ще се покачва всеки път, когато ви потупат по рамото, защото разсъждавате: „Получих положителна обратна връзка, значи мога да се чувствам добре по отношение на себе си“.
Защо е нелогично това?
Защото пренебрегвате факта, че само мислите и убежденията ви имат силата да повдигат духа ви. Одобрението на другия не е способно да влияе върху настроението ви, освен ако не вярвате, че казваното от него е валидно. Ако обаче смятате, че комплиментът е спечелен, вашето убеждение ви кара да се чувствате добре. Трябва да валидизирате вашето одобрение, преди да преживеете повишаване на настроението. Това валидизиране представлява личното ви одобрение на себе си.
Само вашите убеждения за вас самите могат да повлияят върху начина, по който се чувствате. Другите могат да казват или да мислят каквото си искат за вас – добро или лошо, но само вашите мисли ще влияят върху емоциите ви. Цената, която плащате за пристрастеността си към похвалите, ще е изключителна уязвимост към мненията на другите. Като всеки наркоман, ще откриете, че трябва да продължавате да подхранвате навика си с одобрение, за да избегнете мъките на абстиненцията. В момента, в който някой важен за вас човек изрази неодобрение, болезнено ще се сринете. Другите ще могат да използват тази уязвимост, за да ви манипулират. Ще трябва да отстъпвате пред техните изисквания по-често, отколкото искате, защото се страхувате, че могат да ви отхвърлят или да ви пренебрегнат. Сами си подготвяте почвата за емоционалното изнудване.
Възможно е да осъзнавате, че пристрастеността ви към одобрението не е във ваше предимство, но пак да вярвате, че другите хора наистина имат право да преценяват не само достойнството на направеното и казаното от вас, но и стойността ви като човешко същество. Хрумвало ли ви е, че ако някой не ви одобрява, може би това е негов проблем?
Неодобрението често отразява нерационалните убеждения на другите хора. Ако вземем крайния пример, изпълнената с омраза доктрина на Хитлер, че евреите са малоценни, тя не отразява нищо от вътрешната стойност на хората, които той се е заел да унищожи. Разбира се, ще има много случаи, когато неодобрението ще е резултат от действителна ваша грешка. Следва ли от това, че сте безполезен човек, който не става за нищо? Очевидно не. Отрицателната реакция на другия човек може да е насочена само към конкретно нещо, което сте направили, а не срещу стойността ви. Човешкото същество не може да прави погрешни неща през цялото време! Факт е, че одобрението създава приятно чувство. В това няма нищо лошо: то е естествено и здравословно. Освен това е факт, че неодобрението и отхвърлянето обикновено горчат и са неприятни. Това е човешко и разбираемо. Плувате обаче в дълбоки, бурни води, ако продължавате да вярвате, че одобрението и неодобрението са правилните и върховните стандарти, с които да мерите собствената си стойност.
Критикували ли сте някога някого? Случвало ли ви се е да не сте съгласни с мнение на приятел? Карали ли сте се на дете заради поведението му? Повишавали ли сте тон на любим човек, когато сте били раздразнени? Тогава се запитайте: когато не сте били съгласни, критикували сте или не сте одобрявали, правили ли сте върховна нравствена преценка, че другият човек е напълно лишено от стойност човешко същество, което не става за нищо? Имате ли властта да правите такива помитащи преценки за другите хора? Или просто сте изразявали факта, че сте имали друга гледна точка и сте били разстроени от това, което другият е казал или направил?
Произход на проблема:
Откъде се е взело това пристрастяване към одобрението?
Можем само да спекулираме, че отговорът вероятно се крие във взаимодействията ви с хора, които са били важни за вас, когато сте били дете. Възможно е да сте имали родител, който е бил необосновано критичен, когато сте се държали зле, или се е дразнел, когато сте правили нещо погрешно. Като малко дете вероятно сте разглеждали родителите си като богове. Те са ви научили как да говорите, как да се държите и тн, и повечето от онова, което са ви казвали, е било валидно. Ако баща ви е казвал: „Ще бъдеш убит, ако пресичаш, без да се оглеждаш“, това е било буквално вярно. Като повечето деца, сигурно сте приели, че почти всичко казано от родителите е вярно. Следователно, когато сте чули: „Не те бива за нищо“ и „Никога няма да се научиш“, буквално сте повярвали в него и силно ви е заболяло. Били сте твърде малки, за да можете да разсъждавате: „Татко преувеличава и свръхгенерализира“. Не сте били емоционално зрели, за да видите, че баща ви е бил раздразнителен и уморен през онзи ден. Не сте можели да определите дали избухването му е било негов проблем, или ваш. Нищо чудно, че сте развили лошия навик автоматично да се омаловажавате всеки път, когато някой не ви одобри. Не е ваша вината, че сте придобили тази склонност като дете и не можете да бъдете обвинявани, че сте израсли с това „сляпо петно“. Ваша обаче е отговорността като възрастни да обмислите въпроса реалистично и да предприемете конкретни стъпки, за да преодолеете тази конкретна уязвимост.
Център за Психология и Психотерапия