„И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост. Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.“ Халил Джубран
Приятелите заемат специално място в живота ни. Човек не може да избира роднините си, но може да подбира приятелите си. Понякога не е лесно да поддържаме постоянен контакт, но когато е от сърце, все пак не е толкова трудно. Приятелите могат да ви помогнат в труден час. Показателно е към кого се обръщате, когато ви спохождат неприятности. Случва се да открием, че имаме приятели само когато нямаме проблеми. Предателството на приятел много от нас смятат за върховно предателство. Приятелствата в живота ни идват и си отиват, с промяната на обстоятелствата, стават по-здрави или се разпадат – завършвате училище, после университет, напускате страната, приятелите се женят, сменят работата си, интересите също се менят. Приятелите разширяват нашия светоглед, като ни дават възможност да натрупваме нов опит, подкрепят ни, като ни изслушват и ни помагат практически, правят ни компания и ни съдействат да опознаем по-дълбоко света, като ни допускат близо до себе си. Макар понякога да ни е трудно да запазим едно приятелство, за някои хора е още по-трудно да го създадат. Да се научим да се сприятеляваме е важна стъпка от прехода към съзряването. Това зависи много от начина, по който децата придобиват някои социални умения, като способността да се сближават, да участват в групово решаване на проблеми, да се справят с конкуретни и конфликтни ситуации, да се разбират с връстниците си. Ако подрастващият бъде отхвърлен от съучениците си, той може да изпадне в депресия или дори да бъде принуден да напусне училището. Приятелството означава близко общуване на определено ниво с друг човек. Това може да бъде интелектуално, духовно, физическо, основано на личностни качества или темперамент, зависи от обстоятелствата или от всичко това, като цяло. Приятелството означава привързаност. Хубавото е, че съществува възможност човек да усвои някои социални умения, които да му позволяват по-лесно да се сприятелява. За да помогнете на децата да преодолеят социалните проблеми, преди всичко трябва да си дадете сметка за уменията, които детето притежава, и уменията, които му липсват, както и да разберете как детето си избира приятелите.
Когато решават дали да се сближат с някого – съзнателно или несъзнателно, децата си задават подобни на следните въпроси:
– Интересно ли е да бъдеш с него/нея?
– Може ли да му/й се вярва?
– Добре ли се чувствам с него/нея?
– Приличаме ли си?
Психолога Стивън Ашър е разработил програма за обучение, формираща социални умения, за да помогне на деца, които трудно се сприятеляват, особено в случаите, когато детето не знае как да постъпи. Програмата е организирана около четири главни взаимодействащи си концепции, обяснени под формата на игра:
1. Участие – Това означава да бъдеш приобщен, да започнеш играта и да насочиш вниманието си към това, което става.
2. Общуване – Акцентира се върху основните неща – разговор с друг човек, обсъждане, което се отнася до теб или до играта, въпроси, свързани с играта или с отделни хора. Децата се учат да слушат, докато някой говори, наблюдават другите, за да видят какво правят, намират алтернативни начини да избягват обидата или спора и откриват нови форми да реагират, когато ги дразнят.
3. Сътрудничество – Това включва идеи за споделяне и решаване на конфликти – предложения за търсене на изход, ако в играта възникне проблем, или на алтернатива, когато има несъгласие във връзка с правилата.
4. Оценяване – Децата научават, че подкрепата е израз на приятелство и е нещо забавно и приятно. Подкрепата означава да обърне внимание на друг човек, да му каже нещо мило, когато постъпва добре, да му се усмихне от време на време, да му предложи помощ или съвет.
Някои други идеи също могат да се окажат полезни – например, „да умееш да разсмиваш останалите“, „да допринасяш с нещо като участник в групата“ и „да успееш да запазиш самообладание“. Децата могат да бъдат подпомогнати да поддържат емоцията, като им се напомня да правят гримаси, да се усмихват, да се шегуват или да говорят тихо и спокойно. Програмите, като тази на д-р Ашър, дават от 60 до 70% шанс на деца, които са били отхвърлени от връстниците си, отново да се приобщят.
Център за Психология и Психотерапия