Колко пъти вече сме си казвали: „Такъв съм си.“ или „Така стоят нещата, нищо не може да се направи.“Но дали наистина нищо не може да се направи? Ако Аз нищо не мога да променя, кой друг би могъл да го направи?
Много често това, което казваме, не е собственото ни мнение, а мнението на някой друг. То определя живота ни, ако го приемем и го превърнем в наше собствено. Ако са ни поучавали с думите „Не излизай нощем навън.“, „Не се доверявай на непознати.“ или „Хората винаги се опитват да те измамят.“, или са ни възпитавали в подобни насоки, тогава животът ни съответно ще бъде такъв. Срещаме навсякъде доказателства за вярванията си. Но ако са ни учили, че „Дълбоко в сърцата си хората са добри.“ и че „Любовта е навсякъде.“ или „По принцип всичко е в твоя полза и за твое добро.“, тогава ние ще виждаме навсякъде в живота си потвърждение на тези вярвания.
Вглъбете се за момент в себе си и наблюдавайте мислите си. За какво мислите в момента и преди всичко как мислите в този момент? В същия този миг вие вече творите бъдещето си, независимо дали го съзнавате или не.
Във всеки момент сте в състояние да промените посоката на мислите си, а по този начин и целия си живот. Никой освен вас не мисли и никой не може да ви се намесва, освен ако не му позволите. Осъзнайте, че имате свободата на избора, във всеки момент имате възможност да започнете съзнателно да определяте живота си и съответно да дадете нова насока на здравето и съдбата си. Но властта ни се простира само в настоящето. Миналото вече не може да се промени, а бъдещето можем да го творим само тук и сега. Сега разполагате с всички възможности.
Мислите и делата, които изберете сега, определят вашето утре.
Все едно какво е било преди, какво сте сгрешили и тн, сега можете да промените всичко. Не направите ли обаче необходимата крачка нещата ще останат в същия вид и форма. Проблемите са задачи и те винаги ни подканват да „пуснем“ нещо. Можем да се откажем само от нещо, което не ни принадлежи. Когато имаме проблем, независимо под каква форма и на какво ниво, би трябвало да се запитаме „Какво би трябвало да пусна, от какво да се освободя, какво ми пречи да бъда такъв, какъвто съм в действителност?“. Един проблем, бил той болест или нещо друго, ни казва, че не сме себе си, че сме си „изневерили“.
Чрез проблема, животът ни прозовава да се откажем от нещо – от „Не Азът“, тоест да осъзнаем и да вземем своето решение относно себе си – да трансформираме старото. Животът може да си „измисли“ най-различни по вид проблеми. Може да се появи например под формата на партньор, на житейско обстоятелство или под формата на болест. Но проблемът винаги ни конфронтира с енергията, която в случая ще помогне, да направим възможната в настоящия момент крачка към себе си.
Тялото непрекъснато ни изпраща послания, за да ги разтълкуваме правилно е нужно да си зададем следните въпроси:
– Кой орган, коя част на тялото /коя сфера на живота/ е засегната, болезнена, нездрава?
– Какво трябва да направя, за да бъда повече себе си?
– До каква степен не съм бил себе си?
– Направил ли съм нещо, което всъщност не съм желал или съм щял да направя по друг начин?
– Какво би трябвало да „пусна“, да променя, да приема?
– Какви са възможните последици от тези прозрения?
– В коя област съм се сдобил с повече яснота относно себе си? Как да приложа яснотата на практика?
– Какви слабости или недостатъци имам – физически/материални или духовни/психически?
– Какво говори това за мен?
– Какъв съм всъщност в действителност?
– Какво е отношението ми към себе си? Добра ли е преценката ми, или е неподходяща и е в резултат на стар опит и стари представи?
– Какво ми пречи да съм, да мисля, да живея като себе си?
– Какво ми пречи да вярвам в себе си и да се осланям на способностите си? Самооценката ми на чужди мнения и преценки ли се основава? Имам ли комплекси за малоценност? Кои мои преживявания ми пречат да вярвам в себе си? Какво трябва да се случи, за да повярвам отново в себе си?
– Какво би ми помогнало? Какво трябва да се случи, за да бъда отново „цял“?
– Кой проблем ме вълнува от дълго време? Кой проблем още не съм разрешил?
– Има ли при мен нещо, което да е в прекалено изобилие или в прекален недостиг?
– Какви „комбинации“ се появяват при мен, как са преплетени стари роли/програми/модели/схеми на мислене, как се обуславят, как си повлияват взаимно, как се активират?
Център за Психология и Психотерапия