17.05.2017 г. се запознах с един мъж, с който намерихме много общо помежду ни, водихме безспирни разговори …
В началото на връзката ни,ако може така да се нарече … имахме и хубави,и много противоречиви моменти …
Тези приливи и отливи идваха от неговото поведение …
Само едно нещо не харесваше в мен,тялото ми ,въпреки,че знаеше ,че имам здравословен проблем, с който бях покачила изкуствено килограмите си,той не спираше да ме смазва ….
При него всичко беше с възходи и падения в поведението му….,за мен всичко това си има причина и това беше ,че той имаше резерви към мен,затова дали ще се възстановя .
За около месец се разделихме,след което отново се събрахме и връзката ни тръгна възходящо .
Имахме прекрасни моменти ,до момента, до който на 16.06.2018 ни съобщиха ,че баща ми е починал .
Това беше огромен шок за него,защото майка му умира ,когато той е бил малък и баща му го отглежда и е бил всичко за него.
Този човек е на 35 г. никога не е имал пълноценна връзка по -дълга от 7месеца.
Аз бях единствената му най-дългата връзка от 1.6 г.
След смъртта на баща му и за миг не съм го оставила.
Аз съм от Сф,той от Пловдив.
Всеки Божи ден пътувах Сф-Пд ,сутрин работа в Сф,вечер отивах в ПД да не е сам ,той сам търсише моята подкрепа и не искаше да се разделяме и за миг.
Моята болка е ,че той не беше толкова отдаден на връзката ни ,колкото и да се разбирахме на мен ми липсваше тази всеотдайност към мен ,която той получаваше от мен.
Един ден,когато му казах всичко директно в очите,той каза че не вижда превпектива във връзката ни ….
И така на 25.09.2018 се разделихме,виждахме се до 02.12.2018 ,но усещах неговото отчуждаване…….и повече не се обади …….,но и аз не го търсих …
На скоро се чухме и на 16.04.2019 се видяхме ,той каза ,че ще ме заличи от всякъде ,за ми помогне да го забравя ,защото отношенията ни не са както преди и няма как да го обичам …
Аз му казах,че двама души могат да се обичат ,дори да са разделени,въпрос на отношение и не само .
Каза ми че ме е обичал,но причината да се раздели от мен е,че му е писнало да съм толкова емоционална и да казвам неща преди да ги мисля …. Типично за неговата професия(адвокат) ,вече не я практикува ,а се занимава с водолазни курсове.
Опитах се да го преодолея и някак си успях,въпреки ,че болката от раздялата си тлееше
След последната ни среща всичко ми се преобърна наново.
Аз му казах ,че причината не е в мен,а изцяло в него
За мен той има страх от обвързване,човек,който не иска да се жени(никога и не съм го притискала), дори обратното от мен е имал свобода ,тактичност и подкрепа .
Той постиска емоциите си и е на приливи и отливи.
Знам,че трябва да го преживея и че това не е човекът за мен …,но ми е много трудно ,защото времето няма да помогне,то просто ще ме накара да свикна с това обстоятелство…..
Това което ме връща е ,че той е противоречив и че не е наясно със себе си .
Попита ме ,дали имам човек до себе си,аз бях директна и казах Не,той също каза ,че няма ,но е започнал комуникация с негова позната и за сега нещата вървят положително и са съвсем в началото на някаква връзка……….
А в същото време ме видя вече възстановена ,във форма и каза,че съм прекрасна …. Усещах как иска да ме прегърне ,но той умее да се владее …
Дори бяхме седнали на ресторант,той поиска да пробва от моето ядене ,но и с моята вилица …. Не седеше срещу мен а до мен … ,Но според мен той иска да избяга от мен,да изтрие телефона ми ,да ме махне от соц мрежи, само и само да ме забрави,а той се оправдава,че иска на мен да ми помогне аз да го забравя …..
Много съм объркана,за жалост на доста хора и двойки съм помогнала,но на себе си ….Много е трудно …. И явно трябва да се опитам да го игнорирам от съзнанието си …
Благодаря Ви предварително.
Виктория
Отговор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт, водещ на рубриката „Пощенска кутия за душата“
Здравейте,
Благодаря Ви от сърце за искрените думи! Мога да усетя наистина емоционалната плетеница на връзката Ви. И сега сякаш се опитвате да подредите опита си от нея, за да може да намерите трудните си емоции. През цялото време, докато четях думите Ви, в мислите ми седеше една дума- несъответност. Сякаш Вие сте била готова и сте се влагала изцяло в различните етапи на връзката си. Когато е било нужно сте давали наистина целия си ресурс в името на връзката. Несъответствията обикновено болят. Несъзнавано очакваме да има реципрочност във връзката. И не, това не е егоизъм, с нормална потребност от близост, споделени планове и мечти. Сякаш той е бил малко отстрани на връзката Ви емоционално. Поради някакви свои причини сякаш наистина при него има страх от това да се отдаде напълно, страх да не се загуби в близостта. И тази критичност към тялото Ви в началото на връзката Ви – прилича на условно приемане. Ще те обичам, ако си в тези и тези параметри. Не знам дали някога в тази връзка Вие сте усещала пълното приемане и обичане. Много въпроси със сигурност. Не чак толкова категорични отговори. В такива преходни етапи е важно да си позволим да бъдем максималкно честни със себе си. Защо сте стояла във връзка, в която е нямало истинско съответствие? Защото сте се влюбила толкова дълбоко в някой, който не си е позволявал дълбочинна близост. При всички случаи за да знаете отговорите е нужно, да попътувате малко из себе си, да се изследват ранните Ви и модели на привързаност.
Точно те през годините стават основния ни несъзнавано ориентир за избор на романтични партньори. Знам, че сега боли. Боли от несбъднатите мечти, от всички тези проекции в едно желано бъдеще, които са се счупили без време. Но казват , че мъдростта е преодоляна болка. От сърце бих Ви препоръчала психотерапия за известен период, докато осмисляте и намествате новото си Аз. И вярвам, че имате ресурса да бъдете по – щастлива от сега. И да срещнете човек, с който да имате истинската близост на пълното безусловно приемане.
27total visits,1visits today