10. Фокусиране върху разочарованията – Това е съсредоточаване върху всички грешки, болки и травми от миналото. Разочарованието е отказът да почувстваме болката от разбитото си сърце. Всеки път, когато останем с разбито сърце, заради това, което са ни причинили другите с действието или бездействието си, отказваме да продължим напред, от страх, това да не се повтори. Противодействие – бъдете състрадателни към себе си. Живейте с нагласата, че бъдещето винаги е различно от миналото.
11. Чувство на вина – Това е склонността да се чувстваме зле, заради минали събития. Понякога, вината се поражда без друга видима причина освен, че чувството на вина ни поддържа живи. Вината не предполага разрешение на минали проблеми, тя е форма на самонаказание. Вината не позволява да се случи истинска промяна. Вината предизвиква чувство на малоценност в човека. Противодействие – Спрете да се самообвинявате. Осъзнайте грешките си, поправяйте ги, учете се от тях и продължавайте напред.
12. Приемане на роли – Това е нуждата да живеем в заблуда на това, което си мислим, че сме. Превръщаме се в персонаж, слагаме маска и изгубваме истинската си същност. Приемаме роля – дълбоко в себе си да се идентифицираме с нея означава да не сме истинските себе си. Какво да направим? – Осъзнайте, че никоя роля не може да определи истинската ви същност. Знайте, че единствено уникалността ви прави специални.
13. Превръщане в мъченик – Това е усещането, че сте справедливи към себе си, но винаги претоварени и неоценени. Хората с такова отношение рядко се оплакват от трудността на работата си, дори и вътрешно да се самосъжаляват и гневят. Мъченичеството е равносилно на страдание. Мъчениците вярват, че саможертвата винаги е благородна, че е правилно да се работи много и е грешно да се наслаждаваме прекалено на живота. Мъчениците, умеят да обвиняват себе си и другите. Стремеж – Не бъдете толкова сурови към живота, отпуснете се, позволявайте си повече забавления и смях.
14. Борба за власт – Това е нагласата винаги да сме готови да влезем в бой с всички средства, за да защитим каузите, в които вярваме. Подтикнати сме от подсъзнателния страх, че другите хора ще надделеят и ние ще загубим, ако не се борим. Хората влизат в борби за власт, пари, дългове, роли, секс, време, сделки, собственост и тн. Състезанието е форма на борба за власт, победата е равносилна на щастие, но това, на което се съпротивляваме, неизменно остава. Противодействие – Избирайте да бъдете по-скоро щастливи, отколкото прави.
15. Отлагане – Това е склонността да оставяме нещата за утре. Тя може да ни изправи пред много избори едновременно, всички еднакво трудни и непривлекателни. Отлагайки, губим усещането си за посока, и не изпитваме истинска страст към нищо. Резултатът е, че чувстваме прекалено много напрежение и почти никакъв стимул в живота. Противодействие – Намерете малките неща в живота, които ви правят щастливи, направете нещо, което искате да направите и не се отказвайте от него.
16. Негодувание – Това е склонността да чувстваме, че ни задължават да правим неща, които не искаме и че не ни е оставен избор. Зад негодуването се крие гняв, който ни пречи да продължим напред. Негодуването се провокира от загрижеността ни какво са направили, правят или не правят другите. Коригиране – Приемайте и уважавайте хората и нещата, такива каквито са. Уважавайте нещата, против които негодувате, вижте, че те са идеални точно защото, са такива.
17. Самокритичност – Критичността се афишира гордо. Тя пробужда критика в нас и го оставя да обяснява 24 часа в денонощието какво не ни е наред. Това е склонността да принизяваме себе си с иронични забележки. Самокритичността е защитен механизъм, чрез който се стремим да изпреварим забележките на другите. Идеята е, че ако сами се сринем, падането няма да е толкова болезнено. Самокритичността много често може да бъде убийствена. Противодействие – Бъдете внимателни към себе си. Намерете начин да се грижите за себе си, да се обичате и да се приемате.
18. Съмнение в собствените способности – Това е склонността да ограничаваме причините защо нещата около нас не вървят добре, защо не може да се вярва на хората и защо те не могат да ни вярват, като за всичко обвиняваме единствено себе си. Съмнението в себе си изсмуква енергията и кара човек да бездейства. То е най-големият разрушител на вярата, доверието и самоувереността. Съмнение обикновено се появява, когато се опитваме да предприемем смела крачка в непознатото. Противодействие – Вярвайте си, учете се от грешките и от успехите си. Поставяйте си малки, достижими цели, които ще изградят у вас усещане за доверие.
19. Само-саботиране – Може да се саботираме сами под претекст, че сме претърпели някаква катастрофа, драма или инцидент. Под покритието на външните сили действа вътрешният само-саботаж. Той създава усещането, че сме нещастни и привличаме бедите. Това е склонността да се спъваме сами, за да не продължим напред. Нещата просто се случват. Само-саботирането е форма на самонаказание. Самонаказанието е убеждение, че не заслужаваме да успеем, а вместо това трябва да страдаме. За да го избегнем – Забавете темпото, изследвайте желанията и възможностите си. Преценете кои ваши желания са в конфликт, изяснете си какво всъщност искате. Знайте, че заслужавате да успеете.
20. Изпитване на срам – Това е усещането, че сме несъвършени и повредени, че се чувстваме зле и омърсени, че не заслужаваме да живеем пълноценно. Срамът може да бъде предизвикан от усещането, че сме изоставени. Хората, които изпитват дълбок срам, търсят одобрение и са изгубили чувството си на самостоятелност. Хората, които са били опозорени често си налагат поведение, несвойствено за тях, за да избягат от болката от срама. Срамът е болезнен, той е най-големият разрушител на личните желания и мечти. Противодействие – Спрете да поемате отговорности за неща, които не са по ваша вина. Опознайте срама си и се опитайте да намерите естественото си състояние на невинност. Имате право да живеете спокойно и щастливо.
21. Превръщане в жертва – Това е усещането, че сме слаби и безпомощни и не можем да се изправим лице в лице с реалността. Животът ни се превръща в низ от зависимости, в неуловимо изнудване и емоционално манипулиране. Жертвите се превръщат в тежест за други хора. Те създават болки и травми сами в себе си. Жертвите са хванати в капан, който парира способността им да се чувстват отговорни за себе си и живота си. Противодействие – Започнете да поемате повече лични отговорности. Знайте, че разполагате с достатъчно сили да се преборите с изпитанията, които животът ви поднася.
Център за Психология и Психотерапия