– диссоциална /социопатна/ личност – в този термин се включват хора, проявяващи склонност към диссоциално поведение, престъпност и безцеремонност по отношение на обществените правила и норми.
Те са подчертани егоисти, често показват склонност към немарливост. Характерно за тези личности е недостатъчната им способност да се учат от натрупания опит. Те не се притесняват от последствията на своето поведение, наказанията не могат да ги уплашат. В напрегнати житейски ситуации такива хора не реагират или показват в по-малка степен страх и емоционално напрежение в сравнение с останалите. Още в детска възраст често се наблюдават кражби, бягане от къщи, по-рядко неуспехи в училище. В юношеска възраст тези лица преустановяват професионалното си обучение и показват склонност към употреба на наркотици и алкохол. В млада зряла възраст често настъпва обрат, в средна – все още само всеки трети от тях показва отклонения, а след 60-тата година от живота нито един.
– чувствителна /сензитивна, себенеуверена/ личност – наблюдава се недостатъчна самоувереност, недооценяване на собствените възможности, абнормена склонност към ранимост, с подтискане на агресивността и понижена способност за себеутвърждаване.
Такива хора носят в себе си гнева и грижата и не са в състояние да споделят терзанията си. Често се стига до натрупване на афекти с понякога силно изразени изблици. Прави впечатление, че много от тези хора в миналото са загубили своя баща или са имали баща, напълно незаинтересован от възпитанието на своето дете. По такъв начин в повечето случаи при момчетата личността, с която биха искали да се идентифицират, им убягва. При това майката поема една двойна функция. Лечението на чувствителните личности е трудно, тъй като засегнатите обикновено не търсят психологична помощ.
– слабоволева личност – при тях липсва целенасочено владеене на поведението, те могат да бъдат лесно повлияни и подвеждани от изкушения.
Бързо и винаги отново и отново взимат добри нови решения, но също така бързо ги изоставят. От тук произтича и опасността от пристрастяване и развитие на други неподходящи модели на поведение. Повечето слабоволеви личности правят впечатление със своята приспособимост, отстъпчивост и дружелюбно поведение. По принцип събуждат в другите съчувствие и симпатия. Под въздействие на алкохола те рядко проявяват агресивност или насилническо поведение.
– нарцистична личност- тук е налице нарушена самооценка, която се проявява от една страна с фантазии за големи постижения и самоидеализиране, а от друга – с нереалистично чувство за малоценност, при което е налице стремеж за утвърждаване посредством околните.
Междучовешките отношения обикновено са нарушени, тъй като засегнатото лице свръхмерно привлича вниманието към себе си. Нарцистичните личности са лесно раними, от друга страна показват склонност към обезценяване при общуване с други хора. Емоционалният живот често е повърхностен.
– гранична личност /borderline/ – налице е изразена неустойчивост в представата за самия себе си при обикновено продължително и изразено разстройство на идентификацията.
Колебливи са настроението, афектите и междучовешките отношения. Наблюдават се фобии от различно естество, свободни страхове, хронични депресивни изживявания, загуба на контрол върху импулсите, тенденции към зависимост, агресии и гняв, насочени срещу себе си и срещу околните.
– шизоидна личност – става дума за раздвоени конфликтни личности, които от една страна се показват като студени и сурови, а от друга все пак реагират свръхчувствително.
Те са с потисната свръхчувствителност, почти винаги показват дистанцираност, но същевременно страдат от последваща изолация. Трудно успяват да изграждат междуличностни връзки, тъй като са недоверчиви и вътрешно противоречиви. Близостта на околните ги плаши, което води до дистанцираност и отново предизвиква желание за близост, която страхът обаче не допуска. В резултат на колебливостта често са затруднени да предприемат действия. Когато обаче са достигнали до твърдо убеждение, държат на него упорито и без притеснение. Често се наблюдава строг морал, фанатична религиозност и твърда принципност, по-рядко егоизъм и фанатизъм, отчуждаване от околния свят и понякога жестокост. Тези личности имат праволинеен характер и са самостоятелни, обикновено оригинални и творчески хора. Нужно е да подчертаем, че „шизоиден“ няма нищо общо с „шизофренен“ тип. Шизоидната личностова структура не показва тенденция за преход към шизофрения.
Център за Психология и Психотерапия