Пубертета е биологически период от живота на човека, който стои в основата на поредица проблеми.
Това се отнася най-вече за високо развитите общества, тъй като там психосоциалната ситуация на подрастващите не се променя равномерно по време и по начин. В този отрязък от живота се осъществява и втората промяна на формите на тялото. Едва сега започва постепенно да се развива и абстрактното мислене и младежите стават все по-независими от прякото и непосредствено възприятие. Все пак не само заради сексуалния живот, но и в цялост, достъпът на младежите към обществото на възрастните остава още дълго време затворен. Тяхното пълно приемане в него става едва в края на второто десетилетие от живота.
Характерно за пубертета е значително нарасналото хормонално обусловено нагонно напрежение и специфичната за тази фаза от жизнения път лабилност на емоционалната сфера. Много лесно в тези години могат да се образуват невротични и психотични модели на поведение. Въпреки това в този период човек има възможност да разреши ранно детски конфликти и да се освободи от тях. Ако това не се осъществи, може да се стигне до прояви на отклоняващо се поведение.
Типични заболявания за този период могат да бъдат психогенното отслабване /анорексия невроза/, както и психогенното напълняване /булимия невроза/, както и смесени хранителни състояния. Емоционалната лабилност и изострените сблъсъци с обкръжаващия свят водят до типичната, така наречена обратима депресивна реакция. Участие в психичните процеси в този етап от живота имат и порастването на височина, лабилността на хормоните, кръвообръщението и нервната система, както и развитието на вторични полови белези.
През пубертета могат да настъпят и така наречените „пубертетни кризи“. Тяхната симптоматика е следната:
– отдръпнатост и отблъскващо държание
– троснатост и агресивно поведение
– разстройства в обучението и често силна внушаемост
– често злоупотреба с алкохол, наркотици и криминални постъпки
– безтактичност и фамилиарност
– недисциплинираност и рискови поведенчески прояви
– в отделни случаи суицидни склонности
– поведение на социалната несигурност – тук можем да говорим за плахост и свитост, които водят често до социална изолация и самота.
Може да се наблюдават в различни области:
а/ във вербално отношение – младежът не говори или говори неясно и тихо, отговаря едносрично с „да“ и „не“.
б/ в невербално отношение – често плаче, появява се треперене и изпотяване при страх или притеснение, показва стериотипни движения.
в/ в социалната област – липсва интерес почти към всичко, няма хоби, отказва социални задължения в рамките на семейството или училището, проявява нежелание за раздяла с най-близките си хора, трудно напуска дома.
Несигурното социално поведение може да почива върху слаби социални навици или страх. Някои автори смятат, че се дължи на заучена безпомощност.
Почти винаги се налага терапия, в която да бъдат привлечени и родителите. Диагностиката на разстройствата в социалното поведение включва: наблюдение на поведението от страна на родителите и педагозите, неврологични и соматични изследвания, психологичен преглед, разговори с младежа – родителите заедно и поотделно, психологически тестове.
Като причина за пубертетните кризи се приемат, неразрешени пубертетни затруднения в идентификацията. В такива случаи е необходима консултация с психолог и провеждане на психотерапия.
Младост – този период е началото на поставянето на далечни значими цели, самоопределянето и поемането на отговорност. Основите за това се поставят още в пубертета, но развитието и изграждането на тези способности е типично за периода на пълнолетието. През тези години нерядко се стига до претоварвания, депресивни епизоди и отключване на някои видове страхове и разочарования. Все по-често се срещат така наречените „кризи на пълнолетието“, които се характеризират с депресивност, понякога придружена от суицидност, неудоволствие от работата, липса на подтик, страх от бъдещето, агресивност и отхвърляне на обществените норми.
Център за Психология и Психотерапия