Жан Пол Рихтер веднъж казва: „Радостите са нашите криле, тъгите – нашите шпори.“ А Хенри Уърд Бийчър отбелязва: „Радостта е по-божествена от тъгата, защото радостта е хляб, а тъгата – лекарство.“
Почти всеки се стреми към радостта, но въпросът е, къде я откриваме?
Отговорът може да бъде: „Непреходната истинска радост е в духовното измерение.“ Семето на идеята за радостта е скрито вътре във вас! Ако желаете да поемете по пътеките на много велики учители, можете да поемете по пътеката на радостта. А това никак не е трудно, когато искрено обичате хората!
В своята книга „Човешката съдба“ граф дьо Нуи изтъква, че има много равнища на наблюдение на физическата, умствената и духовната равнина. Много учени от различни области са единодушни и за това, че човешкото съзнание също има много нива. Знаем, че притежаваме физическо тяло, както и безброй мисли. Но изглежда не всички си дават сметка за духовните си равнища.
Чували ли сте някога запис на собствения си глас? Ами първият път, когато се видяхте на видеозапис? Не останахте ли малко шокирани от начина, по който звучите или изглеждате за околните?
Обикновено си мислим, че звучим или изглеждаме различно от начина, по който другите ни възприемат. Може би не съумяваме да предадем на околните онова, което наистина чувстваме и което наистина сме. Любяща духовна светлина трябва да се излъчва от нас ясно и ярко, ако желаем да внесем в семейството и сред приятелите си баланс и хармония.
За да могат положителните качества на духовната ни природа да се проявят напълно, тя трябва да премине през три етапа. Първият е приемането на факта, че имаме духовна природа. След това тази идея узрява и се превръща в отношение към живота. И накрая, идеята и отношението трябва да се проявяват в начините на общуване помежду ни.
Нека разгледаме като пример радостта. За да изпитаме истинска радост и щастие в живота си и вътре в себе си, важно е първо да повярваме, че сме предназначени /създадени/ за щастлив, удовлетворяващ живот. После това убеждение се превръща в отношение към живота или в обичаен начин, по който възприемаме и реагираме на него. Този обичаен начин на възприемане на живота след това ще ни помогне да видим, че хората, местата, нещата и ситуациите предлагат възможности, които просто очакват да ги открием. Осъществявайки пълния цикъл на радостта – от възприемането на идеята до действителното й проявление в живота ни – ние не само ще предадем тази радост на другите и ще ги дарим с благодатта на изразената радост, но ще се изпълним и с прекрасно чувство на увереност от съзнанието, че другите получават щастие от проявите, които даваме на живота!
Няма начин човек, който не е щастлив и не прави усилия да постигне щастие, да получи по принуда блаженото състояние на радостта чрез усилията на родителите, приятелите, любимите или когото и да било. Както казва Сенека: „Щастлив е онзи живот, който е в съгласие със собствената си природа“. Това е още един начин да кажем, че радостта не се дължи на външните неща или преживявания, а на вътрешното ни съзнание.
Вътре във всеки от нас е неродената възможност за изобилна радост и наша привилегия е да й дарим живот, когато пожелаем. Това е малкото пламъче на духа, което човек може да задуши, но не и напълно да угаси.
Център за Психология и Психотерапия
11total visits,2visits today