Независимо дали става въпроса за един ден, за седмица, месец или за цял живот, радостта се крие в силата ни да я изразим, защото няма човек, условие, обстоятелство или външно влияние, което може да ни отнеме радостта или да ни попречи да я споделим с всеки, когото срещнем.
Чарлз Ф. Лъмис казва: „Аз съм по-силен от всичко, което може да ми се случи. Всички неща като мъка, нещастие и страдание са извън моя праг. Аз съм в къщата и аз държа ключа.“ И ние наистина държим ключа! Можем да водим пълноценен живот в щастливата обстановка на духовното съзнание.
Когато имате лош ден и ви се струва, че всичко върви наопаки – например, колата ви се е заинатила и не иска да запали, дългоочакваният официален обяд се е провалил или сте забравили за среща, на която много сте държали да отидете – вие разполагате с ключа, за да преобърнете нещата. Вашата нагласа! Като толкова други неща във всекидневието ни, синдромът „лош ден“ или усещането за „хубав ден“ вероятно са последица от принципното отношение към живота. Може така да се задълбочим в анализиране и обмисляне на неприятните, дребни дразнители в живота, че да пропуснем или да пренебрегнем малките радости, които се появяват също толкова често и редовно.
Радостта трудно се поддава на определения, но ни е ясно кога я изпитваме, разбираме и кога я губим! Копнежът за радост е едно от нещата, общи за всички хора.
Кое внася радост в деня ни? Някои хора изпитват силна радост, когато даряват щастие на другите, когато съзнателно живеят в хармония със законите на живота, когато мислите, чувствата и постъпките им са честни и почтени и съвестта им е спокойна и чиста.
От друга страна, има и такива, които изпитват ревност или завист, когато чуят нещо хубаво за другите. Шекспир добре разбира това, когато пише: „Аз съм истински труженик. Сам изкарвам прехраната си, сам печеля пари за облеклото си, не дължа никому омраза, не завиждам на ничие щастие.“
Един писател и музикант казва: „Хората може да ти завиждат и да те презират не защото не те харесват, а защото не са като теб!“ Когато сме благоразположени и живеем според висшето си чувство за справедливост, радостта често ни дава увереност в благополучието ни. Делата ни се помнят.
Хората могат да забравят кои сме, но ако сме допринесли за добруването им с дело, окуражителна дума или милосърдна постъпка – това ще бъде истинският паметник. Да ни смятат за щастливи, весели, любящи, грижовни, състрадателни хора е голям комплимент и огромно постижение.
Благоразположените хора имат подчертано преимущество пред завиствиливите. Попадналите в капана на завистта се измъчват не само от различните неприятности, които животът им подася, но и от хубавите неща, които се случват на другите. Онези, които се радват на живота, са по-подготвени да се справят с всяка ситуация, благодарение на вътрешното си спокойствие, което са постигнали, наблюдавайки заобикалящите ги красота и изобилие.
„Радостта носи увереност, завистта – самота“ е добра максима за проверка на личните чувства. Не се ли дължи завистта на недоволство или злонамереност към преимуществата на другия или на копнежа по нещо, което той има? Ала какво стои в дъното? Недоволството не е ли усещане за някаква липса в съзнанието на човека? Възможно е така да се втренчим в дадена страна на ситуацията или връзката, че да пропуснем останалите. Един загубил дадена битка човек, може да се оттегли в забравата и завистта или да анализира причините за загубата си, да преразгледа позициите си и да започне да планира следващото си действие.
Ако сте загубили способността си да се радвате на живота, направете всичко по силите си да я върнете. Това е от жизнено значение за вашето благополучие. Истинската радост е дълбоко и трайно качество, което ни помага да превъзмогнем трудностите и възстановява желанието ни за живот независимо от обстоятелствата. Помнете, че радостта и силата могат да вървят ръка за ръка, помагайки ни да посрещнем и преодолеем всички предизвикателства.
Център за Психология и Психотерапия
108total visits,7visits today