През последните години учени от различни дисциплини положиха усилия да задълбочат познанията ни за романтичната любов и от всяка област на изследванията постъпват интересни прозрения.
Някои биолози твърдят, че в поведението ни по време на ухажване има известна „био-логика“. Стъпвайки върху еволюционната теория, те разгръщат тезата, че хората инстинктивно избират любовни партньори, с които да подобрят шансовете за оцеляването на вида. Мъжете са привлечени от жени с класическа красота – чиста кожа, блестящи очи, лъскава коса, добра костна структура, червени устни и розови бузи – не заради някаква прищявка или мода, а защото тези качества показват младост и добро здраве – все признаци, че жената е във върхова детеродна форма.
Жените от своя страна избират партньори поради малко по различни причини. Тъй като младостта и физическото здраве не са от съществено значение за мъжката репродуктивна роля, жените инстинктивно предпочитат партньори с подчертани „алфа“ качества – способни да доминират над другите мъже и да донасят в къщи по-голяма част от „уловения дивеч“.
Тоест, тук се стъпва на презумпцията, че доминантността на мъжа осигурява преживяването на семейната група повече от младостта или физическата му красота. Ето защо петдесетгодишният председател на директорски борд – човешкият еквивалент на застаряваща мъжка горила – е също толкова привлекателен за жените, колкото един млад, хубав, мъжествен, но не толкова успял мъж.
Ако можем за момент да преглътнем възмущението си, че привлекателността ни за противоположния пол е принизена до продължаване на рода и намиране на храна/пари, то тази теория има известна валидност. Независимо дали ни харесва или не, младостта и външността на жената, както и властта и социалният статус на мъжа наистина играят роля в „селекцията“ на партньор, както ще ни покаже и един бърз поглед към обявите за запознанства: „Успял, четиридесетгодишен неженен бял мъж с частен самолет търси привлекателна, стройна двадесет годишна бяла жена“ и т.н. Въпреки че биологичните фактори да играят ключова роля в любовните търсения, няма как любовта да се изчерпва само с това.
Нека преминем към друга научна сфера – социалната психология и да изследваме така наречената „борсова теория за подбор на партньор“. Основната идея на тази теория е, че избираме партньори, които са повече или по-малко равностойни на нас. Когато сме потеглили на мисия за търсене на половинки, ние преценяваме с хладнокръвието на бизнесмени, планиращи сливането на две компании: отбелязваме физическата привлекателност, финансовото състояние, социалния ранг, както и различни личностни черти като любезност, творческа дарба и чувство за хумор. Със скоростта на компютър успяваме да сумираме „резултата“ на човека отсреща и ако той е приблизително равен на нашия, звънецът за начало на търговията прозвучава и започва наддаването.
„Борсовата теория“ ни дава по-изчерпателна представа за избора на партньор, отколкото простия биологичен модел. Интересуват ни не само младостта, красотата и социалния ранг, твърдят социалните психолози, а целят човек. Например, фактът, че жената не е в първа младост или мъжът няма особено престижна професия, може да се компенсира от това, че и двамата са очарователни, интелигентни, състрадателни хора.
Третата концепция – теорията за „персоната“, добавя още едно измерение към феномена на романтичното привличане. Теорията за „персоната“ гласи, че важен фактор при подбора на партньори е доколко потенциалният кандидат повишава собственото ни самочувствие. Всеки един от нас има своя маска – „персона“, това е лицето, което показваме пред другите. Теорията за „персоната“ твърди, че избираме партньор, който би подобрил начина, по който гледаме на самите себе си. Тук основният въпрос е: „Как ще се отрази на самочувствието ми, ако ме видят с този човек?“ Изглежда има известни основания тази теория да се смята за валидна. На всички се е случвало да изпитваме гордост или пък неудобство заради начина, по който другите възприемат партньора ни – наистина чуждото мнение има значение.
Но макар тези три теории да хвърлят светлина върху определени аспекти на романтичната любов, те не дават цялостен отговор на основните ни въпроси. На какво се дължи огромният динамизъм в романтичната любов, както е в случая с Маги и Виктор? Каква е причината за този екстаз, който изцяло ни завладява? И защо – какъвто е случаят с Рейна и Марк – при толкова много двойки виждаме съчетаване на взаимно допълващи се характери?
Всъщност колкото по-задълбочено разглеждаме романтичното привличане, толкова по-непълни ни изглеждат горните теории. Например, какво е обяснението за емоционалното опустошение, което често придружава прекратяването на една връзка – това смъртоносно мъртво вълнение от емоции, което може да ни удави в тревожност и самосъжаление? Ето как описва себе си един мой клиент, когато приятелката му обявила, че го напуска: „Не мога нито да спя, нито да се храня. Имам чувството, че сърцето ми ще изскочи от гърдите. Плача непрекъснато и не знам накъде да поема.“
Теориите за привличането, които разгледахме до тук сочат, че по-подходящ отговор при неуспешна любовна връзка би бил просто да се захванем в търсене на следващ партньор.
Но романтичното привличане има един озадачаващ аспект: изглежда хората имат много по-придирчив вкус, отколкото сочат всички споменати до тук теории. За да ме разберете правилно, само за момент се върнете към списъка със собствените си интимни приятели. В живота си сигурно сте срещали хиляди хора – нека направим консервативна прогноза, че поне няколко стотици от тях са били достатъчно физически привлекателни или успели в живота, за „да хванат“ вниманието ви. Когато намалим допълнително бройката, прилагайки борсовата теория, вероятно ще стигнем до около петдесет или сто души от тази група на избраните, които имат общ брой точки, равен или по-голям от вашия собствен. По тази логика би следвало да сте се влюбвали десетки пъти. Противно на очакваното обаче, повечето от нас са изпитвали дълбоко привличане едва към шепа хора…
От гледна точка на семеен терапевт аз съм забелязал неизменен модел в избора на партньори. Една вечер по време на сесия за групова терапия изслушахме разказа на мъж, който само преди три месеца се беше оженил за втори път. Когато първият му брак се разпаднал, той беше обещал пред групата, че никога повече няма да се захваща с жена като предишната си съпруга – зла, твърде прилепчива и голяма егоистка. Той сподели пред с нас, че предния ден бил вече чул гласа на бившата си жена да звучи от устата на новата избраница. Обхванат от паника, осъзнал, че и двете били почти еднакви като личностни характеристики.
Изглежда всеки от нас инстинктивно търси партньор с ясно очертан набор от положителни и отрицателни черти.
Откъс от книгата „Да получиш любовта, която искаш“ Харвил Хендрикс
Център за Психология и Психотерапия
76total visits,3visits today