В последно време в научното пространство се дискутира въпроса, дали редица заболявания, да не бъдат причислени към натрапливите разстройства. Тази група заболявания се означава като разстройства от обсесивно-компулсивния спектър. Тя включва разстройства, които показват натрапливоподобни феномени в широкия смисъл на думата. Приликата се отнася не само до симптоматиката и протичането на болестта. Тези разстройства се повлияват успешно от същите терапевтични стратегии, които се прилагат и при натрапливите състояния.
Към тази група се отнасят редица заболявания, при които пациентът не е способен да се противопостави на моментни импулси/например да открадне, да се самонарани или да се отдаде на хазартни игри/. Подобно на пациентите с натрапливи разстройства те не са способни да потиснат извършването на натрапливите ритуали. При това импулсът е толкова силен, че действието следва непосредствено и спонтанно, без всякакво предварително обмисляне и планиране.
Пациентите с натрапливо разстройство обаче се опитват да се противопоставят на натрапливото действие, но поради засилващата се тревожност в крайна сметка не успяват. Налице е и съществена разлика в тяхната мотивация.
Докато натрапливо болните се стремят да намалят тревожността, отдавайки се на импулсите, пациентите с разстройство в контрола на импулсите по правило достигат някакъв вид усещане за щастие или поне удовлетворение. Освен това отношението към риска в поведението им е различно: докато натрапливо болните са склонни да избягват всички възможни рискове, то другите често се впускат именно в рискови ситуации. В отделни случаи е много трудно да се направи разлика между двете състояния.
Някои учени застъпват становището, че се касае за спектър от заболявания, в единия край на който лежи загубата на контрол върху импулсите, водеща до спонтанни и необмислени действия, а в другия – класическото натрапливо състояние, при което в началото пациентът оказва съпротива на ритуалите и накрая съвсем обмислено ги извършва, за да намали тревожността си. Между тези две крайности се намират редица разстройства, които като че ли представляват смесени форми или преходи, тъй като в по-голяма или по-малка степен съчетават техните белези.
Трихотиломания – Тя се характеризира с неудържимо желание, импулс за непрестанно изскубване на косми. Най-често е засегната косата, но могат да бъдат включени веждите, миглите или брадата. Някои пациенти разширяват действията си, като ги пренасят върху децата си или върху партньорите. Изскубването може да бъде ограничено само в определена област, но може да засяга например цялата коса. Началото на болестта е обикновено около пубертета. При малки деца това явление се разглежда като преходно и не се счита за болестно. Заболяването протича хронично, отчасти с периоди на затихване на симптоматиката и без терапия може да продължи няколко десетилетия. Като правило по-често се засягат жените. Трихотиломанията се смята за рядка болест, но нейната честота вероятно е по-голяма, тъй като както при натрапливите състояния, страдащите крият проблемите си, а заболяването се лекува предимно от кожните лекари, като истинската причина остава неразпозната.
Клептомания – Тя се характеризира с неудържима потребност да бъдат откраднати някакви вещи, ценни за извършителите. Откраднатите предмети биват събирани, разрушавани или разменяни, а понякога биват връщани обратно на собствениците им или дарявани за благотворителни цели. Болните преживяват деянията си като грешни, много от тях развиват чувство за вина, но въпреки това не могат да устоят на порива да откраднат. Внезапното настъпване на силното желание, еуфорията и вълнението при осъществяване на действието говорят по-скоро, че се касае за разстройство в контрола на импулсите. От друга страна това заболяване, показва прилика и с натрапливите състояния. Детайлното разглеждане на данни сочи, че понякога кражбата не е следствие от внезапен импулс, а се предприема съзнателно за да се намали тревожността. Подобно на натрапливо болните, клептоманите усещат засилване на тревожността, когато се опитат да се противопоставят на порива. Освен това при не всички пациенти се достига до чувство на удовлетвореност след осъществяване на действието. Осъзнаването на безсмислието на тези постъпки, както и често появяващото се чувство на срам доказват, че този тип поведение е чуждо на Аза на пациентите. Както при натрапливо болните, така и в случая актът на открадване се подчинява на определени правила, приемайки облика на ритуал. Някои пациенти например крадат само на работното си място, в точно определени магазини или пък действията им са насочени към точни определени предмети – дрехи, книги, бижута и др. За честотата на клептоманията не съществуват достатъчно данни. Жените са засегнати по-често от мъжете. Разстройството може да протече хронично и да продължи с години или има преходен характер.
Патологично влечение към хазарт – Както при натрапливите състояния, така и при патологичното влечение към хазарт болният усеща страх и е силно напрегнат в момента, преди да се отдаде на играта. Това разстройство най-общо може да се пречисли към нарушенията в контрола на импулсите, тъй като е свързано с удовлетворяване на определени удоволствени потребности. Огромните финансови загуби за пациента го тласкат непрестанно в един омагьосан кръг от нарастващи семейни проблеми и социален упадък. Набавянето на пари служи също за обяснение и извинение на хазартното поведение както пред самия себе си, така и пред околните. Ефектът от лечението със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, досега не е системно изследвано. Множеството опити на психофармакотерапия са се оказали неуспешни. Сериозно място в тези случаи заема психотерапевтичният подход и преди всичко когнитивно-поведенческата терапия. Тя е ориентирана главно към често срещаното в тези случаи личностово разстройство.
Разстройства на хранителното поведение – Повечето от разстройствата на хранителното поведение са свързани с натрапливи мисли относно храненето или телесното тегло. Нерядко пациентите с Анорексия невроза страдат и от натрапливости, които нямат нищо общо с разстройствата на хранителното поведение. Те могат да бъдат натрапливости за миене, контрол и ред. Затова някои автори разглеждат анорексията като подгрупа на обсесивните разстройства. Наличието едновременно и на двете заболявания е свързано с тежко хронично протичане и лоша прогноза. Друго разстройство в хранителното поведение, показващо сходства с натрапливите състояния е неконтролирания стремеж за поглъщане на храна. Подобно на болните от булимия при пристъп, засегнатите на практика не могат да престанат да ядат. За разлика от булимията обаче тези пристъпи никога на се следвани от опити за намаляване на теглото като повръщане, приемане на очистителни или екстремно спортуване. На страдащите се препоръчва провеждане на когнитивно-поведенческа психотерапия в комбинация с антидепресивни медикаменти.
Център за Психология и Психотерапия
582total visits,4visits today